90. КИТЕ МОМЕ

Рано преди слънце

Какво е чудо станало
във Чирпан града голяма!
Имала мома, имала,
едно ми малко момиче,
Ките ле, малко момиче.
Мама на Кита продума:
- Ките ле, малко момиче,
често се недей пременя,
често на вода не ходи,
на чирпанските текири,
че ти се, Ките, канеха,
чирпанските ми табаци
и имурлийските читаци:
- Еднажкам Китя да видим,
ние щем да я откраднем.
Ките си мама не слуша,
станала сутра в понеделник,
обзела бели бакъри,
та на текиря отиде.
От де я, холан, видяха
чирпанските ми табаци
и имурлийските читаци,
че си Ките хванаха,
бели й бакъри оставиха,
самичка Ките забраха,
и си я, холан, завели
във една турска авлия.
Пусти ми кадъни интифак,
Те си на Ките думаха:
- Ките ле, бяло момиче,
не ти приляга, Ките ле,
черна българка да ходиш,
на ясно слънце да гориш,
най ти приляга, Ките ле,
бяла кадънка да станеш,
зелена фереджа да носиш,
по висок чардак да ходиш,
бяла коприна да предеш,
жълти алтъни да нижеш.
И си на Ките свалиха
нейната руба българска,
обличат руба кадънска.
Те й рубата свалиха,
тя си кадъни блъскаше,
и си на були думаше:
- Аз не ща руба кадънска
и не ща ваша вяра проклета,
аз си кръвта проливам,
вярата си не давам.
От де се, холан, събраха,
Вълко и Иван двамата.
Вълко Ивану думаше:
- Иване мил побратиме,
ний сме на ум наели
на Света гора да идем.
Станали та са тръгнали,
И техните рода - роднини
Вълка и Ивана изпращат
и се назад върнаха.
Китана стара майчица,
от де ги, холан, позачу,
че Вълко и Иван двамата,
Иван кабадаията
и Вълко бояджията
на манастир отиват,
манастир на Света гора.
Като си из пътя вървяха,
благи си думи думаха,
че ми се гласе зачуха.
Вълко Ивану думаше:
- Иване мил побратиме,
постой да послушаме,
що ми се гласе зачува.
Кога се малко запряха,
и ги на път пристигна,
Кити на стара майчица,
бели си коси мъкнеше,
ясни си гласе дигаше:
Иване кабадаия,
Вълко ле бояджийно,
какво ми чудо сториха
чирпанските табаци
и имурлийските читаци.
Наша Ките откраднаха!
На вас ще да се помоля,
дано се двама върнете,
дано си Ките отнемете.
Вълко Ивану думаше:
- Иване мил побратиме,
ний сме на манастир тръгнали,
да се, побратиме, върнеме,
дано си Ките отнемеме,
Ките момиче хубаво,
от тази вяра проклета.
И са се назад върнали.
И кога в Чирпан отишли,
и право на порти отишли
дето е Ките момиче,
и си двамата викнаха:
- Ките ле, бело момиче,
ще станеш ли бела кадънка,
или да те, Ките, отнемем
от тази вяра проклета?
И Ките малко момиче,
като им гласа позачу
разкъса зелена фереджа
и разблъска були, кадънки,
право на порти отиде
и си на Вълка думаше:
- Вълко ле, мил побратиме,
Иване кабадаийо,
ако си мен отнемете
от тази вяра проклета
стига ви тоз хаир на света.
И Вълко бояджията
удари порти със ръце,
та разби порти високи.
Бели са кадъни рукнали,
да си Ките отнемат,
а Иван кабадаия
разблъска бели кадъни
и си Ките улови,
и още я изведе
та си я у тех заведе.
Петко Сандък-емния,
той си при паша отиде:
- Пашо ле, наш давлет,
ти като седиш, пашо ле,
нищо не знаеш, не видиш:
Вълко и Иван двамата.
Вълко бояджията
и Иван кабадията,
вчера ги изпратихме
На света гора да идат,
днеска са чудо сторили:
турски порти разбиха.
Вълко портите разбива,
Иван кадънки фереджи дереше.
До пролети, преседне
Петко Сандък-емния
от Чирпан града голяма,
до царя хабер проводил,
та си Вълка обеси,
Вълко бояджията
и Иван кабадията
за Ките малко момиче,
за правата правдина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.