|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
74. ДОЙЧИН ВОЙВОДА
Рано преди слънце
Хей, разболял ми се млад Дойчин,
млад Дойчин, млада войвода,
та й болял Дойчин, та й лежал,
тъкминко девет години.
Дойчин Дойчиница думаше:
- Дойчинице ле, невесто,
я ми кончето изведи
от моите тъмни яхъри,
кончето храненичето;
девет е години станало
не ми е конче ковано,
че го заведи, заведи
на побратима ламбантин
да ми кончето подкове
с девет оки подкови
и с девет оки гвоздеи
на юнашка вересия.
И Дойчиница й станала
да му кончето заведе
на побратима ламбантин.
Дойчиница му думаше:
- Побратиме ле ламбантин,
много ти здраве от Дойчин,
да му кончето подковеш
със девет оки подкови,
със девет оки гвоздеи,
на юнашка вересия;
девет е години станало
как не му й конче ковано.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.
|