61. ГЮРО ЗЛАТАРЧЕ И ОХРИДСКИ ПАША

Рано преди слънце

Ой, Гюро, Гюро, Гюро златарче,
Гюро златарче, един у майка!
Бог да убие охридски паша,
че те покани в Охрид на сватба,
здравица пустнало люта ракия.
И му говори Гюрова майка:
- Ой мили синко, Гюро златарче!
Не ми е мило тази здравица,
тази здравица люта ракия,
що ти е пуснал охридски паша.
Неи говори Гюро златарче:
- О, майко, остарела, майко!
Остарела си, безумела си,
това си имам, това си пуща.
Па си направи Гюро златарче,
па си направи сребърна кола,
сребърна кола, златни търкала,
че си направи златна ябълка,
и си я качи стара си майка,
и си я качи млада невеста,
па си отиде в Охрид на сватба.
Бог да убие охридски паша!
Там като виде Гюро златарче
вчас си излезе на двор на порти,
да си пречака Гюро златарче.
И му говори охридски паша:
- Ей гиди Гюро, Гюро златарче,
било ми сватба и помнило;
хайде влизай си във мъжки двори.
А невестата му я заведоха,
я въведоха в женските двори.
Още щом влезе Гюро златарче,
още на часа го дарували:
на стара майка църна марама,
Гюро златарю златни рамене,
и на невестата златни пръстени.
Па изговори Гюрова майка:
- Ой Гюро, Гюро мой мили синко!
Не ми е мило дар що даруват.
Па изговори Гюро златарче:
- Мълчи, не думай ти стара майко,
да не ни чуе охридски паша,
ако ни чуе ще ни погуби.
Още си речта недоизрече,
ето го дойде охридски паша,
и че си хвана Гюро златарче,
та го разсече залък по залък.
Па останала Гюрова майка,
Гюрова майка стара робиня,
а невеста му млада кадъна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.