|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
60. РАЗМИРИЛА СЕ ЗЕМЯТА
Рано преди слънце
Размирила се земята,
всичките хора бягали,
майка на Бокя думаше:
- Хайде, Бокя, да бягаме.
Бокьо на майка думаше:
- Аз не ща, мале, да бягам,
че ми е мило за стадо,
за овците и за козите.
Рано ранила майка му,
рано ранила във петък,
във петък, в първи горещник.
Голяма ляба месила,
месила и го опекла,
и го под цера изнесла.
Па си децата свикала,
па си на Бокя викаше:
- Ела си, Бокьо, ляб да ядеш.
- Яжте, мамо, не съм гладен,
но що ми е така мъчно,
дали ще, мале, загина,
или ще овце откарат.
Бокю си пусна овцете,
та па ги Бокю заведе,
на Пачовските пасища.
Тамам се овце разпасли
до три са пушки пукнали.
Бокю са тръпен провикна:
- Олеле, мале, загинах.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.
|