|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
52. ЛЕНИВИ СНАХИ
Рано преди слънце
Тръгнали ми са, тръгнали,
Ангеловите пет снахи,
тръгнали просо да жънат,
край пътя, още край друма.
Много си рано тръгнали,
слънцето не изгрело,
росата не улетяла.
Вървяли що са вървяли,
до среди пъти стигнали,
седнали да си починат,
седнали и полегнали,
легнали и позаспали.
Спали са малко, ни много,
слънцето трепти, залязва.
Най-голямата етърва,
като се от сън събуди,
свекър им иде от долу,
със девет коли за снопи.
Тя на другите думаше:
- Снахички мили какини,
лъжете, кака, да лъжем,
или мълчете да лъжа:
Свекре ле, дърто магаре,
сей ли се просо край пътя,
край пътя просо, край друма,
цял ден ни турци гонеха,
и хляба не сме си яли.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.
|