|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
4. НАЙ-МИЛОТО
Рано преди слънце
Легнала болна Ивана,
Ивана, та па Стояна.
Брат й Стояна думаше:
- Байнова Стана байнова,
кат болна лежиш, ще умреш,
за кого ти е най-мило?
- Най-ми е мило, байо ле,
за тебе байо, за кака,
за нашта нива голяма,
и за високата ябълка.
Но кога умра, байо ле,
там да ме закопаете
на нашта нива голяма,
под високата ябълка.
Па кога пролет пролети,
да впрегнеш брези биволи,
да впрегнеш, да я изореш,
с пшеница да я засееш.
Па кога дойде жътвата,
да викнеш, байо, жетварки,
пшеницата да ти ожънат.
Момите, байо, да пеят,
ергени, байо, да свирят,
дано се Богу дожали,
душата да ми повърне,
и аз с момите да жъна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.
|