Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
25. ПЕСЕН МИ Е, ПЕЯ СИ Я
Рано преди слънце
Левент Тодор кула гради,
малка мома от там мина,
от там мина и си запя.
Обърна се левент Тодор,
да си види малка мома,
па си падна от кулата,
та си преби двата крака,
двата крака до колена,
двете ръце до рамена.
Па отишли да се съдят.
Съд се падна на момата:
- Луд гидия защо стои,
защо стои та ме гледа?
Дума ми е, думам си я,
песен ми е, пея си я.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.
|