|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
24. ОРЕХО, НАЕМАШ ЛИ СЕ
Рано преди слънце
Наемаш ли се, орехче,
шумата да си одържиш,
за зима да я одържиш
за лете сянка дебела.
Под сянка седят троица
терзии и добри златари.
Терзии седла шиеха,
златари юзди лееха,
че щат далеко да идат
дор на Фере за мома,
за герджик бяла Тодора.
Тодора двори метеше,
ситни си сълзи ронеше,
снашица си я миреше:
- Мълчи ми, лелче, не плачи,
той не е твърде далеко.
Колкото беше за мене,
сега е толкоз за тебе.
Кога за мене дойдоха
черни угари ореха,
бяла пшеница сееха,
вишни череши цъвтяха
и орехите ресяха;
кога се с мене върнаха
бяла пшеница жънаха,
вишни череши береха,
и орехите брулеха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.
|