|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
22. КАКТО СЕ МОЛЕХ ТЪЙ СТАНА
Рано преди слънце
Както се молех тъй стана...
Извадих конче хранено,
че си го рано оседлах,
със синьо седло писано,
със позлатени зингии;
че си възседнах кончето,
отидох в росни ливади,
либе си тамо намерих;
зелено сено косило,
косило, та се вморило,
легнало, та си заспало,
ясно го слънце огряло,
дребна го пот поизбило.
Гледах го, мамо, гледах го,
не рачих да го събудя,
не рачих да го оставя;
че бръкнах в куин джобове,
извадих тънка махрама,
и му лицето почистих,
очистих, мамо, и покрих,
че легнах, мамо, при него.
Първа ми съня грабнало,
кога се от сън събудих,
на нива либе отишло...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.
|