2. ЗАЖНИ, РУЖО

Рано преди слънце

- Зажни, Ружо, теб е лека ръка!
Леко зажни, да е леко лето,
леко лето като леко перо!
Запей, Ружо, ти си гласовита,
запей, Ружо, теб е блага дума.
Леком пееш, далеко се чуе!
Сама Ружа насред поле била,
сама пела, сама отпевала.
Дочул я Здравец из горица,
па на Ружа тихо проговорва:
- Попей, Ружо, да се надпяваме!
Ти си цвете у мала градина
и се береш за момина китка,
аз съм цвете у гора зелена,
аз съм цвете над всички цветчета;
зиме раста под снегове бели,
лете раста под дебела сянка;
ако мине стадо със овчари,
да погазят здравец здраво цвете,
размирише по гора зелена,
размирише на всичките хора.
А Ружа му потихом говори:
- Здравчо, горчо, на старци миришеш!
Като мене моми берат ли те,
като мене венци вият ли те?
Ти ми растеш у гора хайдушка,
ази раста у орачка нива,
и повече в момина градина;
тебе газят кози и говеда,
мене късат моми и невести;
миришат те старци и хайдути,
а менека момци и девойки;
ти си, Здравчо, планинец горянец,
азека съм полянка девойка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.01.2006
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Рано преди слънце. Трудови народни песни. Съст. Йордан Стубел. София, 1952.