96. ЗДРАВКО-БРАВКО, ЦВЕТЕ МИРИЗЛИВО

Сокол иде, гълъбица води

Здравко-Бравко, цвете миризливо,
Стойне моме, червена ябълко!
що не додат моми да ме берат,
да ме берат, китки да ми вият,
или са се босилку поднели?
Босилек е веднъж в годината,
в годината лете три месеца,
ала аз съм и зиме, и лете.
Лете цъфти под дебела сянка,
зиме лежа под дебела пряспа.
Кога мине сиво стадо през мене,
размирише сичка гора на мене.
Едно дърво на мен не мирише,
под дървото столовати камък,
на камъкът лудо-младо неженено седи,
та си плаче дните, годините:
- Леле мои дници, годиници!
Какви съм си години дочакал,
боле да ги не съм ни дочакал!
Снощи съм се с любе опростил,
отзарана ме за кум калесаха,
да си ида либе да венчавам.
Аз се чудя, па си сами мая,
дали ида, или да не ходя.
Пак си узех две жълти свещи,
па отидох либе да венчавам.
Свещи паля и често воздишам,
хем венчавам, хем често проклинам,
а булка ми под було продума:
"Венчай, куме, често не воздишай,
свещи пали, люто не проклинай,
това не е до тебе, до мене,
най е това до твоята майка,
че дето ме срещне, стигне,
а тя мене люто кълнеше -
ожени се, гидийска дъщерьо,
да не гори моя син за тебе,
изгоряха бащини му сарае."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.