|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
65. ДУНАВЕ, БЕЛИ, НЕ БЕЛИ
Сокол иде, гълъбица води
Дунаве, бели, не бели,
кайно течете, Дунаве,
надол-нагоре, Дунаве,
дал не видяхте, Дунаве,
моето либе да мине,
моето либе Стояна?
- Видях го, Радке, видях го,
га бяха петли триж пели,
триж пели и повторили,
три са гемийки минали,
най-напрежната гемийка,
бре, млад я Стоян водеше,
той на одърче седеше,
медно кавалче свиреше,
през кавал дума думаше,
думаше и кажуваше:
"Радке ле, забрави ли ме,
Радке ле, приболи ли ме?"
- Стояне, забрави ща те,
га си морето изсъхне,
та една вратичка остане,
колкото юнак да мине,
Стояне, приболи ща те,
ега гората изсъхне,
та една вейчица остане,
колкото юнак да седне,
да седне, да си почине.
Стоин-ИЗТр., с. 521.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|