223. МОРИ ТОДОРО, МОМЕ ТОДОРО!

Сокол иде, гълъбица води

Мори Тодоро, моме Тодоро!
Научила се е кадън Тодора,
се вечер на вода да иде
по месечина, по ладовина.
Еднаж ойде, нищо не найде,
повторила е, потретила е,
насреща и са троица турци,
па на Тодора велят, говорят:
- Мори Тодоро, кадън Тодоро,
да ме напоиш из уста вода,
а другаря ми из бели ръце,
а спаичето из кутичето.
А Тодора им вели, говори:
- Страх ме е, аго, че ме излъжещ,
че ме излъжеш, да ме целиваш.
А агата й вели, говори:
- Ако те язе, язе излъжа,
коньо си карам, кон да ми пукне,
сабля си нося, да ме пресече,
пушка си нося, да ме убие.
Измамила се кадън Тодора,
напоила го из уста вода,
излъгал я е, цаливал я е,
коньо си карал, коньо му пукнал,
сабля е носил, пресекла го е,
пушка е носил, убила го е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.