222. МОМЕ КАЛИНО, КАЛИНО!

Сокол иде, гълъбица води

Моме Калино, Калино!
Дружки Калина викаха:
- Хайде, Калино, на хоро,
хорото грози без тебе,
ергени тъжат за тебе.
Я Калина им говори:
- Идете, дружки, идете,
идете, мен не викайте,
мене е жалба голема -
либето ми се годило
горе у горната махала!
Та барем да е за мома,
но за проклета вдовица;
та барем да е бездетка,
оно са дори четери;
та барем да са момчета,
оно са се момичета,
ката събота миене,
ката неделя плетене.
Току си това издума,
па си влезна у зимници,
та се хубаво премени
и хубаво се накити,
па стана та си отиде,
та отиде на хорото;
па постоя, та погледа,
па се хвана до вогята,
па викна, та си запея:
- Милите моми хубави!
Момите - китка шарена,
ергене - кадър карафил,
невести - ружа алена,
вдовици - суха коприва,
вдовците - копрец повехнал!
Стоян със свирка свиреше,
у свирка дума думаше:
- Моме Калино, Калино,
в очи ли ми се подсмиваш,
или ми право казуваш?
Проклети да са, Калино,
твоите върли душмани,
че те кудеха, Калино,
че си сънлива, дремлива
и на работа ленива -
кравите доиш и дремеш,
телците лъчиш и плачеш,
дрехите переш и кълнеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.