22. ПОХВАЛИ СЕ МАЛКА МОМА

Сокол иде, гълъбица води

Похвали се малка мома,
че е мома най-хубава,
по-хубава от слънцето,
по-гиздава от брата му,
от брата му, от месеца.
Отде зачу ясно слънце,
той си моми отромане:
- Мари моме, малка моме!
Ти ли си се тъй хвалила,
че си мома най-хубава,
по-хубава от слънцето,
по-гиздава от брата му,
от брата му, от месеца?
Нека сторим вяра-клетва,
да се личим, да се красим
от изтока до захода,
Влезна мома в тяхнова си,
в тяхнова си ламперишка,
та надяна всичко лепо,
всичко лепо копринено,
още по-лепо сандалено.
Излязла е вън на двора,
Да се личат по хубости
От изтока до захода.
Личили си по хубости,
дойде мома по-хубава
от милното ясно слънце,
от брата му, от месеца.
Ясно слънце отромане:
- Мари моме, малка моме!
Я влезни си ти във къщи,
Да не греем до две слънца -
изгоряха жетварите,
жетварите на полето,
косачите в ливадите,
орачите в угарите,
овчарите под сенките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.