189. ВИКНИ МЕ, МАЙЧО, РАНИЧКО

Сокол иде, гълъбица води

- Викни ме, майчо, раничко
водица да ти донесам,
дворето да ти изметам,
че ма са беда бедили,
сефдете и хайманите,
да ми съм болна лежала,
и икус да съм искала
от лефтерцките галници
с накривените фесове.
Викна я майка раничко,
рано е двори измела,
рано на вода отишла
на студените врисове,
че си ми тамо завтаса
белоградското копеле,
той пое конче хранено,
та точе вода студена -
че си я метна на конче,
пак си момица молеше:
- Пусни ма, пусни, юначе,
че ще се майка надее
водица да хи отнесам,
дворето да хи изметам!
- Хайде ми, хайде, момице,
че съм едничек у майка
и петювничек у баща,
та ще се майка надее,
снашица да хи отведам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.