|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
135. ЗАРЕКЛО СЕ СТАНИНОТО
Сокол иде, гълъбица води
Зарекло се Станиното,
Станиното първо любе -
да не мине край Станкини,
край Станкини в махалата,
в махалата равни двори.
Стори два дни, стори три дни,
стори му се три години.
И той стана па отиде,
найде Станка в градинчица,
в градинчица под дюлчица,
че легнала, та заспала.
Драго му е да я гледа,
мило му бе да я буди.
Той се всегна в десна джеба,
га извади бяло було,
га и покри бяло лице,
га че легна покрай нея.
Га се сепна, та събуди,
ни момата, ни булото.
Стоин-ИЗТр., с. 552.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|