105. ЗАПУЩА БАЛЮ ЗА ЯНА

Сокол иде, гълъбица води

Запуща Балю за Яна,
Яно ле, севда голяма;
девет бъклици запрати,
десета Балю занесе.
Янкин ги баща напива,
Янкина майка налива
и ги но Баля даваше:
- Вземи ги, Балю, иди си,
азе ти Янка не давам,
моя е Янка мънена,
мънена Янка, глупава.
Та па си Балю отиде,
Янка на двора излезе.
- Като ме, мамо, не даваш,
азе ще, мамо, да ида,
да ида, мамо, да видя
де има стена висока
под стена вода дълбока,
да скоча да се удавя.
По небе хвъркат галици,
галици, черни галунки,
Янка галици думаше:
- Галици, черни галунки,
като по небе хвъркате
високо, та по широко,
виждахте ли млад Баля?
Галици Янки думаха:
- Ние го, Янке, виждахме,
че ще се, Янке, сгодява,
за друга мома като теб.
Янка галици продума:
- Я се назади върнете,
та си ми Баля пратете,
я ще на Баля пристана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.