17. ПРЕДАНИЕ ЗА ЗАСЕЛЕНИЕТО И НАЗВАНИЕТО НА СЕЛО ЛИТАКОВО, ОРХАНИЙСКА ОКОЛИЯ

Том 2: Приказки и предания

Село Литаково или по-право Лютаково се намира на 12 километра към северозапад от гр. Орхание, разположено между две бърда близо до върховете на балкана Вълчиград и Брезовица и се напоява от два потока - Боговина и Писана.

От незапаметни времена между поменатите две бърда, на същето местоположение, на което е днес с. Литаково, имало село Разпопово с църква хр. "Св. Николая", на същето място, дето е и днешната църква. Във време на турското нашествие църквата била ограбена, срината и съсъдите й изгорени. Оттога селяните, като им се съсипало и селото, били изселени оттам, разбягали се и се заселили по-горе, до балкана, в стръмното корито на потока Боговина, където и днес се виждат останки от селски здания, къщи, воденици и др. На това местоположение селото не стояло много време: и то било наскоро съсипано от турците. Там имало и манастир хр. "Св. Пречеста", сега несъществующ, гдето и в днешне време на 12-й май населението от ближните там села отива на увеселение и извършва църковно молебствие и водосвет в памет на св. великомученика Георгия. Този манастир бил разграбен, уничтожен по-сетне пак от турците, които, след като изклали първенците на поменатото село, същата операция направили и върху манастирските иноци, телата на които след мъченическата им смърт, с острото на ножа били хвърлени в огъня, който поглътнал манастира. Отгоре по земната повърхност днес не се виждат никакви останки от тази обител, нъ при едно малко разкопвание откриват се такви. Не би било зле впрочем да станеше едно колко-годе издирванье, от което наверно би се открило и нещичко важно. На същата местност сега има 5-б стари дъбове, за които се предполага да са на 5-600 години възраст. Долът, който иде откъм север, до влизанието му в потока Боговина, нарича се Калугерски дол, по всякоя вероятност взето за памет на погинванието манастирските калугери. Колкото от жителите на това село са останали живи след второто му разорение, разбягали са се и се заселили по разни страни, а пък неколцина само, съвсем малцина, що останали па същето място, заселили са се по рътлините в гората до полите на чуклата Драганина могила, която па това време била обрасната и покрита с гора, а сега изорана на ниви. Там пък групираното малко селце е стояло до появяванието на кърджалиите и хайдутите, които били известни на българското население под име кеседжии. Между тези последните имало един най-храбър и отличен по занаята си, на име Гего, циганин родом, който е можел да търча на бяг по силно, отколкото един добър кон. Когато дохождала потера да ги преследва - някой бюлюкбашия, н.п., с няколко сеймени, и като ги било страх потераджиите от него (от Гего) да им не открадне коньете нощно време, когато се спирале негде за почивка или за пренощувапье, стояли всичките сеймепи редом на дежурство от вратника до яхъра, в който били вързани копьете, да пазят, За това има и приказка или предание (анекдот), че една нощ Гего влязъл в яхъра, взел двата коня на бюлюкбашията; сеймените викали: "Вардаа, че да не влезе Гего да откара коньете", с които се присъединил и сам Гего във виканьето и викал съще: "Вардаа, че да не влезе Гего и откара коньете". В това време един от сеймените, като видял, че Гего води два коня, попитал го (без да го познава кой бил): "Къде поведе коньете?" А той му отговорил: "Кьорав (сляп) ли си, та не видиш, че ги закарвам да ги напоя вода?" И така откарал двата бюлюкбашини коня, като не преставал да вика: "Вардаа, че да не влезе Гего и да откара конъете", докато доволно се отдалечил. На утринта, като станал бюлюкбашията и видял, че коньете му са били откарани, убил сеймените, що стояли на вратите на яхъра като пазачи.

За няколко години пред това време селото се селело и преселвало по разпи местности, както по полето, така и по балкана, където би намерило по-безопасни уж места, и то на всеки месец или два, което впрочем по численост на населението останало съвършено малко, защото на всякое преселванье повечето от селяните се разбягвали со други страни. В същето това време е върлувал и някой пи прочут по свирепствата Люта войвода, който е бил от една и съща чета с поменатий циганин Гего, нъ той бил имал споразумение с тогашний видинский валия, Мухарем паша, та дебнел по пътищата и обирал хазните, що се прекарвале в Цариград, които си ги разделяли с казаний валия. Същото споразумение с тях е имал и хасковский Емин паша, братът на Мухарем паша, които чрез Люта войвода и Гега не само царските хазни обирали и си разделяли, нъ и населението зверски убивали, пленяле и разновидно злоупотребявали. След дълговременно върлувание отишло оплаквание до султана и то, според разказванието на през миналата 1890 год. почивший 130-годишен старец Вуто Шестака от село Литаково, това оплаквание е било представено пред султана по следующий начин:

Двама по-събуденички селяни, единийт от с. Литаково, а другийт от Видинско,преоблечени в турски дрехи, скришем отишли в Цариград. Там единийт, облечен в своите си дрехи, а другийт - в турски, чекали султана пред палата, когато излезе, за да ходи на кланенье в петък, според обичая, и с хартии в ръцете си и едно прошение, издигнато нависоко чрез някакви щипки, държали го отворено, в което било писано: "Както гори този човек в огън, така горят и пищят хората в северозападните страни на султановата държава!" Когато султанът излязъл из двореца, те запалили хартиите, що държали в ръцете си и издигнали прошението нависоко пред лицето на султана. Той час прошението било взето и прочетено, а подавачите селяни - разпитани за оплакванието им, които, разбира се, разказали и разправили подробно за зверствата, извършвани над мирното население от страна на кеседжиите кърджалии. Вследствие на това оплаквание писало се на Мухарем паша във Видин да излови и избие всичките злоупотребители или, както и да е, да премахне това зло. Той как да стори? Нали е бил и сам той с них! Преследвал уж, преследвал и после съобщил в Цариград, че нищо не можал да улови, а че е било мир, ред и тишина във виляета му, нито му било известно да е имало каквито да са разбойничества в подведомствената нему територия.

В това време явил се някой си поп Мартин от с. Лакатник, Искрецка околия, който отишъл заедно със сина си, и той поп, при Ибрахим паша в София и му предложил, че той може да довърши и изтреби разбойниците кеседжии, които върлували, и да въдвори мир и тишина. Но за тая цел поискал му позволение да си събере дружина той сам, което пашата му позволил и му разрешил, та попът събрал си се юнаци българи и тръгнал потера, да преследва разбойниците. Дошъл, та се установил в потока Боговина, до гората, при един камик, който сега се нарича Попова камик. Оставил едного от своите юнаци в местността Белев дел, за да му съобщи чрез гръмвание с пушка, когато би заминали кеседжиите за към тая страна. Щом като така той се разпоредил, кеседжиите минали за към местността Попова камик. Там почнала се престрелка и мнозина от хайдутите били убити, а Люта войвода и Гего били избягали и се отървали. Не след дълго време дошла на Мухарем паша във Видин повторителна заповед от Цариград: или главата на Гего да представи в столицата, или, в противен случай, ще падне неговата. Тога той съобщил на Люта войвода, че време било дошло да прекратят вече и спрат разбойничеството, като същевременно му разяснил и царската заповед за Геговата глава. Следователно, заповядал да му намери Гега и да го убие, тъй като той, Гего, държал и върлувал в Хасковските места и до Софийско, а тадява рядко дохождал. За възнаграждение обещал пашата на Люта войвода, че щял да го настани и да му даде право, където би поискал, да мине и да строи села, като събира в тях разпръснатото по горите население, само да се остави от разбойничеството, понеже от царя бил изпратен някой царский чиновник на име Танковиш, за да следи действията на Мухарем паша, който чиновник бил се обрекъл, че той щял да потуши разбойничеството и да усмири земята така, щото человек, обкичен със злато от главата до петите, да може да отиде безопасно и безбоязнено от Вратца до Видин през балкана, което и сполучил да направи. Тогава Люта войвода дошъл и заселил селото Литаково при потока Писана, което тога се състояло от 10-15 къщи, и го нарекъл по своето име Лютаково, заселено там по таз именно причина, че мястото, дето се намира сега, било е тога обраснато и покрито с гора и тръняк, както то, така и околните две бърда, Добровица и Мачво бърдо, чак до сегашната селска гора. А понеже населението зело бързо да се намножава от хора, които постоянно слизали от горските колиби и се прибирали в селото, то изтребили гората и тръняка, дето е сега селото, и го обърнали на работно поле. Когато пък селото станало на 100 къщи, по причина, че местността им била тясна, а пък в сегашнето му местоположение - по-широка и въздухът - по-приятен, то те зели полека-лека да се преселяват и най-сетне съвършено и изцяло се изселили откъде потока Писана и се установили в днешната и древна местност, възобновили т.е. древното село Разпопово само с преименуванието му на Лютаково или Литаково, по името па поменатий злодеец и после заселвач, Люта войвода, който неизвестно от каква народност е бил. Впрочем и до днес в същето село съществува семейство с название Лютаковци, вероятно от името на родоначалника си Люта войвода.

Изпомежду това време Гего бил уловен от Люта войвода и заведен при Мухарем паша във Видин, гдето и убит, за да се изпълни царското повеление, а пък речений поп Мартин заедно със сина си, поп и той, прибран бил в селото си, Лакатник, дето и си живели мирно у дома. Нъ отпосле, по надъхание от видинский Мухарем паша, че уж този поп с тази си сила, гдето разбил и уничтожил четите па Гега и на Люта войвода, може да се повдигне и да съкруши султановото царство, софийский Ибрахим паша убил го заедно със сина му по един вероломен начин. Ето как:

След като било вдъхнато от Мухарема горнето подозрение на Ибрахима, този последний отишъл на гости уж в селото Лакатник у поп Мартина, съпроводен и от обикновените пашини сеймени - войници. Нъ той, пашата, не паднал на конак у попа, а в друга една къща, а пратил да повика при себе двамата свещеника, татко и син, да дойдат, нъ без оружие да носят. Тие, по пашината покана, тръгнали да отидат при пашата, без да вземат със себе оръжието си. Младата попадия, снахата на поп Мартина, тога рекла на стария поп: "Тате, вземете си оръжието, че това е голяма измама, защото нощес сънувала съм лош сън за вас". Попът я попитал: "Какъв си сън сънувала? Нали е пашата дошъл, ще отидем и без оръжие при него!" Тая му казала: "Нощес сънувах, че вие двайцата със сина ти (младия поп) играехте хоро без глави!" А попът, без много-много да му мисли и без да земе във внимание снахините си думи, отива заедно със сина си при пашата. Като отишли при него, донесло им се кахве, както и на пашата, който по предварително, разумява се, споразумение, с едно намигвание извадил вън от стаята всичките намирающи се там по-преди турци, та останал вътре само със свещениците. Като зели да пият кахвето, пашата, след първо сърбванье попарил се уж и му се приглътнало, та почнал силно да кашля и да се задавя, от което принуден бил уж да излезе вън от стаята и оставил свещениците вътре сами. Веднага затворили вратата отвън и после заобиколили ги сеймените пашини, та ги убили през прозорците с пушкини гръмвания. Така вероломно са погинали двамата храбри свещеници от турска измама.

След смъртта им мястото, дето са се сражавали с кърджалиите, нарекло се, а и днес още се нарича Попов камик. А пък селото Литаково оттога насетне се установило вече постоянно на същата стара и днешна котловина и постепенно се размножавало и уголемявало. До 1851 год. то е било още в ненормално положение: нямало ни училище, а нито църква. Тога именно с пожертвуванията на по-имотните селяне решило се да си съградят църква на старото местоположение на бившата църква, или, инак да се каже, да възобновят и от основа въздигнат старата си църква, хр. "Св. Николая". При започванието й на 1851 год. бил повикан да освети мястото Врачанский владика Агапий, родом грък фанариотин. След водоосвещението на църковното землище, започнало да се работи. Работниците, като взели да разкопават старите основи, зад дясната страна на св. престол, над който ками-кът си е бил стоял зарит в земята неизкъртен, намерили една икона, на която със славенски букви имало писано: "българских и православних царей". Владиката, като я видял, взел я със себе и неизвестно де я денал. Църквата е била съградена и въздигната в разстояние на две години. На 1854 год. тя била напълнета от турците с джепане и други припаси - преобърната на оръжейний склад. След свършванието на Севастополската наричана война, едвай на 1862 год., януарий 30-й, била осветена от Врачанский владика Доротея, родом българин. Днес в нея се църкуват не само литаковците, а и жителите на околните ближни села, които се лишават от църква.

И така, в заключение за, че селото Литаково съществувало и пред турско време под име Разпопово, свидетелствува не само опазеното и до днес предание, нъ и намерената в църквището икона с надписа й.

Днес селото брои 420 къщи с 2278 души жители, от които 1153 мъжки и 1125 женски. На 1871 год. построено е и двуетажно училище, което се посещава от 100-120 ученици и ученички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.