94. ЛЪЖОВНИЙОТ ЮНАК

Том 2: Приказки и предания

Едно време си бил еден касап. Той еден ден си купил за ручег мед; времето било летно, та му се набрале на медот многу муи. За да 'и изтерат, той удрил со ръката, та опрал седумдесет муи. По тоа сам со умот си рекол: "Их, колку юнак сум бил! Со едно махвенье седумдесет души опервам!" Излегол седне по чужджина, за да си кажит юнашчината. Си зел еден конь и си напрайл еден байрак. На байракот написал: "Яз сум еден таков юнак, шчо со едно махвенье седумдесет души опервам." Пътем, вървеешчем, дошол до едно место и кондисал во една ливада, шчо била от еден голем чоек, да речиме, како еден бег, а кукята бегоа била на спроти ливадата. Во неа никой и нишчо не можело да влезит, зашчо бегот имал тройца синои, мошне юнаци, - кеседжии, а пак, шчо да влезело, све се глеало от бегойте куки.

Лъжовнийот юнак, касапот, кондисал во таа ливада, слегол от коня и закачил в земя байракот. Седне си легнал да спият, а коньот си го пушчил по ливадата, да пасит. Бегот го видел от спротива, от куките си и той час пратил синои си да го фатеет. Тийе дошле во ливадата, а кога гледеет, - чоек со конь нътре и со байрак закачен. Сега доблизале некако саде до байракот и най-малийот брат го отпеал: "Со едно махвенье седумдесет души опервам!" Се почудиле шчо да чинеет; - им било страх да го скорнеет. Най-малийот, бидеешчем по юнак и по-безстрашлив от друдзите си братя, му викнал: "Ей, бре!" Той пак си спиял. "Шчо си дошол овде?" Тога той се разбудил и им отгоорил: "Пътник сум, влегоф овде да си попасам малу коньот!" - "Шчо чоек си ти?" - "Яз сум, рекол пътникот, еден чоек, шчо со едно махвенье седумдесет души опервам!" Тройцата братя замаяни, си отишле дома и му разказале таткое си шчо виделе и шчо чуле от пътникот. Се чудеет сега, како да чинеет; - си велеет мегю себе: "Онай чоек ке да йе некой голем юнак, я, хайде да го викаме на вечера, та со себеп да го разбериме шчо чоек йе". Ошле му рекле: "Имаш многу поздравление от старийот наш, вечер, ако е кабиль, да поелиш на вечера". Вечерта ошол на вечера. Тамо го пречекале со голема чес; вечерта яле, разгоор чиниле и го опитвеле, шчо чоек бил и от къде бил! "Яз сум, им рекол той пак, еден чоек шчо со едно махвенье, седумдесет души погубвам." Сите се чуделе на негоата юнашчина. Седне братята си велеет мегю себе: "Ние имаме една сестра, хайде да му я дайме да го сториме зет; (а пак на едно место имало една самовила ; тая, кога да излезела, големи пакости чинела), та со него ние ке можиме да я опериме самовилата." Го поканиле юнакот да го стореет зет и му я дале сестра си; - сториле сватба со големи веселби и му дале и еден сарай, како свойот, за седене.

Потем неколку недели го поканиле да одеет заедно, да я улойеет самовилата. Утрината рано братята, негойте шуреи, станале и дошле, за да го викает, та го чекале да дойт. Жена му го скоривала да одит, а той йе велел: "Не можам да одам да се биям со самовила, ми йе страх!" И така тога не ошол, а на место него, ошла жена му, преоблечена во негоите рутишча. Пътем одеешчем, еден от братята им велит на друдзите: "Овой не йе зет ни; овой ми се гледат, како жена да йе, да не йе нешчо сестра ни преоблечена?" - "Не, му отгоорил вторийот брат, той йе". "Кога йе така, повторвит първийот, хайде да му удриме во ногана една стрела, та да видиме утре, дали ке му е вързана ногата?" И така фърлиле една стрела и го удриле по нога. Отишле по самовилата, чекале, чекале, да излезит, туку тая никако не излегвела и тийе си се вратиле назад. Жената коа дошла дома си, му велит мъжу си: "Я види, како братя ми ми кладоа нишан (белег) на ногава! Ако можиш не оди! Ела да ти я дупнам малу нога, та да те стореет оти навистина си бил ти!" Той не остаал да го дупнит. "Како сум остаал да ме дупниш"; йе велел той: викал, плачел и никако не остаал. А тая, жена му, со арно, со лошо го пробола во ногата и му вързала раната.

Утрината рано, ушче со темница, дошле братя йе да го викает пак, а той пак никако не сакал да одит, ама жена му, къде со моленье, къде со плашенье, го сторила кайль, та отишол. Пътем, одеешчем, шурои му виделе раната на ногата вързана, та си рекле: "Навистина вчера той бил!" Поодиле ушче троа, стретиле едно дрео, - черешна. Най-малийот му шура, шчо бил и най-юнак от свите братя, се пресегнал и фатил една ветка от черешната, за да позобеет черешни. Поканил и зета си да позобат. Той, едно, не можел да досегнит, а друго, не можел да я държит ветката, та за тоа и не се приближвел, а си стоел настърна. Шура му го поканил пак втори и трети път; най-седне зетот се застрамил, видел, не видел, дошол и я фатил ветката да зобат черешни. Ама ветката, како я държел шура му, тога я отпушчил, та той неможеешчем да я додържит, летнал со се неа наугоре, та се нашол отаде черешна и паднал на земя во една къпина, а под къпината лежел еден заяк, та, кога паднал над къпината, го фатил и заякот, станал, та си одел со заякот в ръка. Шурои му го опитале: "Шчо така стори?" - "Видоф, им отгоорил той, еден заяк под къпината, та, дури да одеф от околу по него, той ке ме узнаеше и ке побегнеше. За тоа яз прескочиф преку черешна и ево го, го фатиф!" Тога шурои му се почудиле и си рекле мегю себе: "Навистина овой бил голем юнак".

По тоа после отишле на местото, къде шчо била самовилата. Застанале на дупката от пешчерата и я чекале да излезит, за да я опереет. Зета си го клале над дупката, како по юнак, а той, сирома, от страх се тресел от корен како пр?т. Не стояле многу време и ето ти я самовилата, излегла со голема сила и прао търчат над зетот - юнак. Нему, излегвеешчем самовилата, му се вдало некако, та се фърлил на неа; - я вяхнал и йе се фатил за косите. Тая разлютена, раздивена, търчат низ нивето и по планинето, а той све йе се държит за косите. Най-седне се вратила кон пешчерата и, со голема сила сакела да влезит нътре со се него, та тамо да го разкинит на парчина. Ама, туку шчо доближила до дупката от пешчерата, шурои му, коа виделе оти ке го внесит и него нътре, я устреляле и я опрале. Овой сега ке 'и поробит, зашчо я опрале? "Зашчо, та зашчо, им велит, вие я оправте? Яз толку планини префърлиф со неа, дали не можеф да я операм, та вие се найдофте по-юнаци, да я оперите? Яз максус ке я внесеф нътре, за да я фатам жива и да му я отнесам таткое ви, а вие ми я опрафте!"

Еле, от како я опрале самовилата, си отишле дома. Татко им сега 'и опитвит шчо сториле и дали я опрале самовилата? "Я опрафме", му велеет синои му. - "Опитай си синоити", му велит зет му; тие я опраа. Яз толку време се бориф со неа и най-седне, колку да я фатам и да ти я донесам жива, ове я опраа, колку да се знайт оти тие биле юнаците, шчо я опрале самовилата?"

Вечерта яле, пиле со големи веселби. Утрината го изпратиле зета си и той си ошол дома. Седне шурои му си сборвеет и си се мислеет мег?ю себе, како да го махнеет от себе: "Овой - си велеет, ке ни сотрит свите, хайде да чиниме, како да чиниме, да го отдалечиме от нас; да му дайме све, шчо му падинат таткоони, тада го изпратиме, зашчо овой, ако поседит при нас, ке не сотрит свите!" И така, еден ден го повикале и му дале све, шчо му идело таткоо, му дале и една кукя добра, та го отдалечиле от себе. Той си зел жената и стоката си и си отишол, та се сторил еден многу богат чоек.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.