93. СПАХИЙСКИЙОТ СИН И ВОЗКРЕСНАЛИЙОТ МЪРТОЕЦ ИЛИ МИЛОСТИНАТА ДОНЕСВИТ ГОЛЕМИ ДОБРИНИ

Том 2: Приказки и предания

Едно време си бил еден спаия. Той свекога, кога царот да го повикал, ходел на войска. Най-седне, кога веке остарел и от старос не можел да одит сам той на войска, го пратил сина си на местото свое. Харно ама син му бил ушче многу малечок, - недостоен и некадър за войскар. За тоа той му дал на сина си пари, да си откупит вардач, пазач; - "Зашчо, му рекол татко му, ти си малечок и аджамия и яз те прашчам на войска не за друго, не за да се бияш, а само колку за нишан, да се знаит оти и яз имам войскар от кюкява моя."

Детето зело парите, шчо му дал татко му и излегло да барат вардач за на войска. Търнал да одит, одел, шчо одел и дошол до едно место, къде шчо нашол еден чоек, шчо биял еден мъртоец, кого шчо бил измолкнал от гробот, за да го бият. Тога детето го опитало: "Шчо го бияш мъртоецот?" А той му отгоорил, оти мъртоецот му бил дължен ето толку пари (колку шчо имало детето), та ми 'и не даат. Спахийскийот син му велит: "Каква йе тая лудос твоя, шчо си полудел, та бияш умрен чоек? Ами къде знайт той сега и шчо узнаат от бияньето? Я клай го пак во гробот!" А заимодавецот никако не сакал да го остаит мирен, а све туку го биял, дури да му плател парите. Спахийскийот син, коа видел тоа нешчо, му 'и дал свите пари, шчо беше зел от татка си, за да си откупит со ними чоек другар, вардач за на войска и си се вратил дома. Татко му го опитвел: "Камо ти го, синко, чоекот, шчо ке го откупеше за пазач на войска?" А детето му разказало таткое си сета вистина за биянийот мъртоец и како, за да го откупит, 'и дал свите пари, шчо беше му дал татко му, за да откупит чоек, вардач за на войска. Татко му удобрил тоа нешчо, шчо сторил син му, иму дал друдзи пари, за да откупит чоек, вардач за на войска.

Той търнал да барат чоек, другар и, ходеешчем, нашол на пъти еден чоек, шчо седел на пътот (а той чоек бил мъртоецот, возкреснат, за кого шчо детето беше си дало парите на заимодавецот, за да го откинит от бияньето). Спахийскийот син му велит: "Идиш ли, приятелю, со мене на войска за сеймен, да ме вардиш? Колку пари ми сакаш?" - "Идам, му отгоорил чоекот, ама ако се не делиш никога от мене и ако не чиниш нишчо без мене!" А той му рекол: "Постой малу да одам да го опитам татка ми". Ошле и двайцата при татка му, го опитале и той удобрил и му наръчал на сейменот да му го вардит синот и оти от него пак му го сакат жив и здрав. А на сина си му наръчал: никако да се не делит от сейменот и без него нишчо да не чинит и нигде да не одит. И така търнале обайцата да одеет на войска. Оделе, шчо оделе, дошле до еден хан от триесет-четересет години запустен от арамии. Во той хан никой не влегвел, - во него живееле дванаесетмина арамии другари и све, шчо краделе, тамо, во ханот го носеле. Кога дошле до ханот двайцата войскари другари, спахийскийот син и сейменот негов, влегле во него и си отвориле една одаа, си завалиле огон и си седнале. Во ханот имало една дупка и во неа дванаесет купои злато, по еден куп от свекого от арамийте. Сейменот го остайл детето да седит во одаата, а той ошол на вратата от дупката, (къде шчо биле и арамиите), та 'и чекал да излезеет и, шчо туку да излезел еден, той му пресеквел глаата. И така свите до еден 'и спастрил.

От ханот тийе утрината станале и ошле во еден град, къде шчо доста време седеле, а детето никако не се отдельвело от сейменот и нишчо без него не чинело. Царот от той град посакат да го сторит спахийското дете зет за керка си. Ама тоа никако не даало сбор без да се опитат со другара си. "Имам еден сеймен рекло детето на царот, да го опитам него, та тога ти даам джуап!" - "Опитай го", му рекол царот. Детето се опитало со сейменот, дали да я земит цареата керка за жена, шчо сакал царот да му я дайт. - "Земи я" му отгоорил сейменот, ама да му речиш да напрайт две одаи, една до друга, една за мене и една за тебе, отделени едната от другата саде со едно платно; - едно платно само да не делит тебе от мене. Само ако напраи тоа, да я земиш." Спахйскийот син, како шчо го научил сейменот, ошол при царот и му рекол да напраит две одаи, шчо саде едно платно да 'и делит еднийот от другиот. Царот напрайл така, та да я дал керка си за жена. Харно, оваа цареа керка имала три змии во сърцето; тая била омъжена и другож, ама кога да 'и ставеле со зетот, змиите излегвеле, та го изпийвале зетатого. Царот знаел тоа и вервел, оти тийе и овой зет ке го изпиеет, како шчо и по-напрежните. Ех, како да било, сториле царска сватба и дошло веке коата да 'и оставеет зетот со невестата во одаята, напраена по зетоото сакане, спроти како шчо беше 'и научил сейменот. Влегле зетот и невестата во своята одаа, а пак сейменот влегол во другата одаа, шчо била до неа и знаел, оти ке излезеле змиите, за да го изпиеет зетот. (Сейменот бил некой светец). Шчо туку заспале зетот и невестата, сейменот ошол и застанал над глаата невестинска и, со ножот в ръка, чекал да излезеет змиите от нейзината уста. Не стояло многу време, ето, заизлегла едната змия, а той, шчо туку си показала глаата, со едно махвенье я пресекол. Така напрайл и со втората змия. Третята никако не излегла. Утрината царот чекал да му стореет хабер за смъртта зетоа, за да го закопат, како шчо сториле со друдзите по-напрежни зетои, зашчо знаел оти змиите и него не ке го остаеет жив. Ама наместо тоа шчо чекал, коаму казале оти зетот йе жив, той голема радос видел и от тога зафатил да прайт ушче по-голема сватба со ушче по-големи веселби, како цар, шчо бил.

Зетот потем сватбата поседел, шчо поседел у теста си, седне му велит: "Честити цару, дай ми изан да си одам веке дома при татка ми и да ми дайш дванаесет кони и дваесет и четири врешча." (Така беше го научил сейменот). Царот му дал изан да си ойт дома и му дал дванаесет кони и дваесет и четири врешча и ушче све, шчо му било потребно. Търнале да си одеет зетот со невестата, а заедно со ними и сейменот. Дошле до ханот харамийски и влегле нътре; наполниле дваесет и четирите врешча со златото от дванаесетте купой харамийски и пак си търнале да си одеет. Коа дошле до гробот от мъртоецот, шчо беше го куртулисал от биеньето, сейменот му велит на спахийскийот син: "Е, сега, ове тоари злато ние двайца 'и добифме". Детето му отгоорвил: "Навистина двайцата." - "Ова све, шчо носиме со нас, повторил сейменот, двайца го добифме, стрецко ни йе и по наполойна ке си го делиме; ами женава чия е?" - "И тая стрецка, от двайцата ни йе, " рекол зетот. - "Ех, коа йе така, рекол пак сейменот, хайде да си я делиме и неа на полу." - "Ех, како ке я делиме й неа? велит зетот, таа не се делит." - "Не, ке я делиме и неа, ке я пресечиме на полу, " рекол пак сейменот. - "Не, повторил пак зетот, земи я ти, ако сакаш, ама не я сечиме." - "Не, ке я делиме на полу, велит пак сейменот, фати я ти за една ръка, а яз за другата да я пресечиме на полу, " и изважджат ножот, гьоа за да я пресечит. "На, му велит, търгай", и стоит со гол нож над главата от невестата, гьоа ке я пресечит. Змията, шчо била ушче во неа, от страх излегла от устата и тога я остайле невестата, а я опрале змията.

- Ево, зашчо ти велеф да я пресечиме невестава, му велит сейменот на зетот. Сега земи си я ти и неа и света стока, а яз нишчо не сакам. Ова, шчо ти сториф яз, йе за тийе пари, шчо му даде за мене на той, шчо ме бияше. Яз сум той, биянийот мъртоец, и ти прошчаам све заради тийе пари, шчо 'и даде за мене!"

Потом тоа сейменот пак си се сторил мъртоец и си влегол во гробот, а спахийскийот син се сторил еден многу богат домакин.

Ето шчо прайт милостината.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.