83. НЕВИНИЙОТ СЕЛЯНИН И ЦЪРКВУЮШЧИТЕ СЕ РИСЯНИ САМАРЛИИ

Том 2: Приказки и предания

Си бил еден селянин овчар или козар, шчо никога в църков не стъпил, ни знаел какво нешчо йе църква. Еднож во векот на Великден ли било или другож, не знам, ошол в град и тамо, гледаешчем оту свите люге оделе в църков, "хайде да одам и яз, си рекол, да видам шчо чинеет тамо, како се молеет богу, та да се помолям и яз." Влегол чоекот в църков, кога шчо да видит? - Гледат, сите рисяни, шчо биле во църквата, се со самари на плешчи; и той на часот излегол от църков и овде онде нашол еден самар, си го наврел на себе и со него пак си влегол в църков. Собраните во църквата рисяни, кога го виделе, се почудиле и си рекле: "Шчо онака оной чоек? Шчо му го зел господ умот, та си наврел самар и со самар влегол в църков?" - и го опитале: "Шчо така си се забудалил, - му рекле, - та со самар на себе, како добиток, си дошол в църков?" - "Зашчо? - им рекол селянинот - ами не носите и вийе? Ето сите вийе имате по еден самар, а ено, попон - два, а пак владиката - три; та и яз, виждаешчем, оту таков адет сте имале, да влегвите в църков со самар на себе, отидоф, найдоф еден, го навреф на себе, та дойдоф."

"Е, - тога си помислиле рисяните и си рекле, - овай требит да йе некой праведен чоек, та шчо така му се кажвит, оту сме имале на себе самари. Тийе самари, шчо му се вижджеет оту сме носеле, не се друго, а греойте наши; попон, шчо носел два самара, бил по-грешен; а пак владиката со три самари, ушче по-грешен."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.