8. ТРОЙЦАТА БРАТЯ И КОСМЕТОТ

Том 2: Приказки и предания

Си бил еен чоек сиромаф. Той имал три синои. Коде пойди двойцата, све сказандисай пари, а еднийот - нишчо. Три години таке го торпиле бракя му. После веке не го сакале.

Той отишол да шетат у долу, да барат къисмет. Ко одел, нашол ено старче и му рекол: "Добро ютро!" Старчето му рекло: "Дал ти бог добро! Коде ойш таке?" - "Ода, бара къисмет, " му рекол той. Старчето му рекло: "Видоф тройца онамо долу; двойцата работае, а еднийот седеше." Юнакот рекол: "Како мога да 'о стора да работат и той?" Старчето му рекло: "Да пойш, да го явниш, да го маваш и да му речиш да ти дайт неколку яйца." Той пошол тамо, го видел коде сейт и му рекол: "Зашчо оне двойца работеет, а ти не работаш?" Го явнал, фатил да го мават и му рекол: "Аль кя работаш?" Къисметот рекол: "Кя работа", и му дал неколку яйца. Той одел, одел, ама не моел да 'и носит яйцата и 'и брецнал от земи. От еднож се изполниле стока - гоеда, овци, крави, кози и други работи. Той не моел да 'и сберит, та викнал еден волк. Волкот му рекол: "Кара кя ми дайш?" Той му рекол: "Кара е посгоено." Волкот му рекол: "Кара кя найда дома." Той му рекол: "Немат нишчо дома, саде една жена и една кобила." Кога ойт дома му - жена му со дете, а кобилата со ждребе. Чоекот му рекол: "Коа кя порастит детево на единаесет години, да дойш."

На единаесет години волкот дошол. Чоекот му рекол: "Ела утре рано; сега не е дома." Волкот си отишол. Татко му на детето му дал ждребчето. Детето го явнало и отишло при ена баба. Бабата му рекла: "Коде ойш, синко?" Тея рекло: "Кя ме яйт волкот, бегам." Бабата му рекла: "На ти ено куче; не мойт да т'изейт волкот. Тея кучего викает Караман." Детето пак одело, одело, стретило една друга баба. Бабата му рекла: "Коде ойш, синко?" Тея рекло: "Кя ме яйт волкот, бегам." Тая му рекла: "На ти, синко, ено куче, шчо го викает Пребигорец." Пак детето одело, одело, и стретило друга баба. Бабатаму рекла: "Коде ойш, синко?" Тея йе рекло: "Бегам от волкот; кя ме изейт." Бабата му рекла: "На ти ено куче, шчо го викает Тригоротежок; неемойт да т'изейт волкот."

Детето пак одело, одело и влегло во ена пешчера. Туе била сестра му на волкот. Тея седнало туека и волкот дошол от вратата, и сестра му го пречекала и му рекла: "Да се скриеш во яслите и да го изейш на утро." Детето рекло на кучинята: "Караман! коде кя спиеш ти?" Тея рекло: "На нодзете." - "А ти, Пребигорец?" Тея рекло: "Я су на глаата." - "А ти, Тригоритежок?" - "Я коде да е; кя се спружа во яслине." Вечерта си легнале, - кучето, Тригоротежок, утрото го сплескало волкот. Седне детето ошло со кучинята на лов. Сестра му на волкот му рекла: "Зашчо не г'изеде?" А волкот йе рекол: "Той ме сплеска, а не да г'изеда." Сестра му рекла: "Вечер да се скриеш во кацана." Чоекот со кучинята дошол од лов и викнал кучинята и му рекол на Карамана: "Коде кя спиеш ти довечера?" Тея му рекло: "Я су на нодзете". - "А ти, Пребигорец?" - "Я су на глаата." - "А ти, Тригоритежок?" - "Мене шчо ме барате; я кя спия во кацана, " рекло тея. Вечерта си легнале. На утрото пак станале и отишле на лов. Сестра му рекла на волкот: "Зашчо не г'изеде?" Волкот рекол: "Ме сплеска во кацана." Сестра му рекла: "Вечер да се запреташ во огнишчево." Чоекот пак дошол вечерта от лов и пак му рекол на кучинята: "Коде све вечер?" Караман рекол: "Я су на нодзете." - "А ти, Пребигорец?" - "На глаата", рекол той. "А ти, Тригоритежок?" Той рекол: "Мене шчо ме барате: я коде да е; - во огнишчено кя се запрета." Вечерта си легнале и пак волкот не можел да г'изейт, зашчо Тригоритежок пак го сплескал.

Кога станала на утрото сестра му от волкот, му рекла: "Да'и затвора кучинята, моит да ти се погодит лов;" и 'и затворила во една темница, шчо се не виждало нишчо. Тога го нашол волкот детето само и сакал да г'изеит. Детето му рекло: "Да се кача на букава, да изглеа век, оти кя ме яйш." Се качило на буката и тога викнало по кучинята. Ко чуле гласот, ведножка дошле. Детето му рекло: "Изейте го него." И тие го изеле.

Забележка: "Старчето тук се подразумява да е бил дядо Господ преобразен. Тримата човеци били късметите на тримата братя.".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.