77. ЖЕНСКИТЕ ХИТРОСТИ

Том 2: Приказки и предания

Некогаш собрани неколцина мъжи на муабет, си чинеле лафои. Изпомегю многуто муабет, се отворил сбор за жените и за хитростите нихни. Еден от мъжите им рекол на другарите си: "А бре, брате! какви се тие жени и какви дяолшчини и хитрости знаеет! Крайот не им се наожджат!" Вторийот и третийот му дале прао. А еден се фърлил и рекол: "Ах! шчо си немате работа! шчо сте биле будали! жените ке биделе по-хитри от мъжите - и не им се наожджал крайот! празна работа." И така фатиле да се декает помегю себе: - едните велеле, оту жените се хитри и многу по-хитри от мъжите, шчо не можит да им се найт крайот, а другийот, оту не било така. Най-седне той, шчо не сакал да вервит женските хитрости, им се обложил и се нафатил той да им найт крайот.

Той станал, си напрайл дефтери, за да пишат во ними дяолшчиньето на секоя жена. Търнал от град в град и от село в село, та секоя жена, шчо ке стретел, я разопитвел от башка, сборвел со ними за секакви работи и се 'и изкусвел, та све, шчо слушал и вижджал, напишвел во дефтерите и от свите излегвал се той по-хитър. Така той собрал и изписал дяолшчиньето, шчо чул от многу по-хитри жени, си наполнал веке дефтерите, а останало ушче за троа да 'и дополнит, та да се вратит назад и да им кажит на другарите си, оту на сите жени им нашол крайот, та да добият бастот.

Най-отзади дошол и при една многу хитра жена, шчо от неа немало по-хитра. Той, коа толку жени надитрил, се надевал оту и тая не ке му откинит, оту и неа ке можит да а надитрит. Фатиле да се хитреет и надмамвеет, ама таа такво хоро (игра) му изиграла, така го измамила и го надхитрила, шчо и той сам се почудил и се познал сам себе надолен (надвит). Тога извикал: "Тих, брее! толку места обидов и толку жени надитрив, ама ваква хитра жена не беф видел! Яз вервеф, оту на овай свет не ке се найт жена шчо да ме надитрит мене; ама оваа кучка ме надитри!"

Тога си зел изписаните до тога дефтери, та'и фърлил в огон, 'и изгорел. Си зел глаата и си се вратил, от къй шчо беше дошол и секъде, до кого ке се сдружел, кажвел и прикажвел оту навистина от жена по-хитро немало на овай свет и оту крайот на женските дяолшчини не се наожджал!

Забележка: "Играта, що изиграла на изкусителя мъжа поменутата хитра жена, като беше забравил покойнит разказвач, не можеше да я изкаже обстоятелствено, та затова и се задоволи на гореприведеното вече обемателно изражение: "Ама таа таква игра му изиграла, шчо и той сам се почудил и се познал за надолен." Същата приказка на детинските си години слушал съм я и от други приказвачи, но и аз не мога да си напомня обстоятелствено изиграната рол, за която ни е думата. При все това, зная че тя беше колкото хитра, толко и любопитна. Впрочем надея се, че един ден ще мога да намеря някого, който да я е запомнил по-добре, та в бъдъще да я издам по-подробно и по-точно. А за сега записал съм я тук, колкото съм я изслушал от покойнийт приказвач."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.