74. ВЛАХОТ И ВРАГОТ (ДЯОЛОТ) ИЛИ "ВЛАШКАТА ХИТРОС НАДМИНВИТ ДЯОЛСКАТА"

Том 2: Приказки и предания

Едно време, кога дяолот шетал по земята, влаот се сприятелил со него и се побратимиле. Седне двайцата се сториле ортаци да работеет и да печалеет заедно. И първо посадиле кромид. Кога уздреал кромидот и втасал за корчейнье, двайцата ортаци се погождале мегю себе, кой шчо да земит от посаденийот обшч кромид. Най-седне се погодиле: врагот да земит родот (плодът), а на влаот да останеет корнишчата - самийот кромид. И така влаот зел кромидот, а врагот перята.

Дяолот ядосан за измамата си, многу се налютил на ортака си приятеля. Тога влаот му рекол: "Хайде годинаава да посадиме друго нешчо, та ти земи коренята, а яз земам върфойте." Врагот се сторил кайль, та посеале жито. Кога уздреало житото, влаот, спроти сборот, шчо го сториле по-напред, зел върфойте, - класьето, самото жито, а дяолот - коренята. И така дяолот пак се измамил, та ушче пойке се разлютил на ортака си и расипале ортакламата (дружбата).

Най-седне, за да се помиреет, си рекле: "Хайде сега да се вяаме" и се усборвале, секой от двайцата да повяат на другара си дури вяхналийот да изпейт една песма. И първо врагот вяхнал влахатого. Вяал, шчо вяал, дури си изпеял песмата, та му слегол. Тога било ношя, от вечер. По него вяхнал влаот врагатого и фатил да си пейт песмата. Вяал и пеел, вяал и пеел, а дяолот се го носел, ама вяаньето не се свършвело, зашчо и песмата от влаот никако не се доизпевяла. Дяолот под него му викал: "Е, приятелю, ушче не я допеа песмата?" - "Не, не, му отгоорвел влаот; камо, камо ушче? Сега сум я запеял!" Итака дяолот се туку го ноеел. По-седне на дяолот му се сдодеало носеешчем го, та пак гоопитал: "Имат ушче песмата? Ушче не се допеа?" - "Имат, имат", му отгоори влаот и дяолот се туку го носел. Кога приблизало да се зазорвит, кон ранска доба, врагот разлютен пак го опитал влахатого: "?шче не се допея тая пуста песма!" - "Ушче троа", му рекол влаот. И потем малу време петлите фатиле да пейеет: "Кикирикуу"; фатило да пукат зора и дяолот пукнал под влаот. Така влаот го надолил врагатого.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.