73. ТОРБОКРАДЕЦОТ ОБЕСЕН ОТ ХАПЦААНСКИТЕ МУ ДРУГАРИ, СОЗАТВОРНИЦИ СО НЕГО ЗЛОДЕИ

Том 2: Приказки и предания

Едно време во еден град имало во една иста хапцаана мнодзина и от секакви турлии лоши люге, харамии, убиици, хайрсази, кой от кол, кой от фортома сметнати, какшчо велеет.

Хапцойте имеет адет, кога да им придойт во хапцааната некой нов другар, той час се собервеет околу него и го разопитвеет, шчо му е кабаетот, шчо и како го сторил та го научвеет, како да се отгоорит пред судниците, кога ке го извадеет да го судеет, за да можит некако да откинит.

При речените по-горе хапцои еден ден им придошол ушче еден нов другар, шчо бил украл от некой дукян една праздна торба, та го фатиле и го клале в апцаана. Кога сеймените го внесле нътре, друдзите хапцои го пречекале радосно со "добре дошол, нов другаре!" Вечерта сите се набрале околу него на мезлич и го разопитвеле за кабаетот, шчо сторил. Кога чуле оту украл една празна торба, свите со еден глас извикале: "Асли овай бил алис харамията, шчо за една празна торба само ни го изпоганил занаетот (харамилокот). Овай йе достоен за обесвейнье!" Речено и свършено. - Виделе мунасип да го обесеет, станале та г' обесиле во стред апцаана.

Утрината рано, кога хапцаанджискийот вардач, - томбру-кааси, дошол да 'и поглеат хапцойте, се почудил, вижджаешчем во стред апцааната, къде висит обесен чоек. Тога той на часот му казал на забитот и на судниците. Овье 'и викале сите хапцои, за да 'и опитеет, кой го обесил чоекот и зашчо? Тие си казале праото, - не скриле нишчо. "Ние го обесифме", им рекле, зашчо, ако ние сме украле, кой едно, кой друго, или сме обрале некого, сме го сториле со надеж, оту со крадените или со обраните пари (зашчо сме украле от сиромашчия, от неманье со шчо да поминиме), ке можеет да ни се ранеет баре децата, кога ние ке лежиме в апцаана, ами той со каква надежба украл една празна торба? Той безбели я украл саде от харамилок, от сойсузлок; - той бил асли харамия, а не за некое файде или от некоя мъка и нужба. Затоа ние го видофме мунасип, оту таквийот йе достоен за обесвенье, та и го обесифме, како шчо глеате вапцаанана."

Забитот и судниците, кога чуле тийе сборой, не можеле шчо да им речеетда им дале прао.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.