70. "УШЧЕ ТЕРЗИЯТА НЕ ФЪРЛИЛ СОЛЬ ВО ГРАОТ" ИЛИ КЪЩНА НЕУРЕДНОСТ

Том 2: Приказки и предания

Во една селска кукя, полна со голема челяд, мъжи, жени и деца, еднож викале еден терзия селски, шчо шетал от село в село и от кукя в кукя, та праел терзилок, да им шият рутишча за Великден . Тога биле великденой пости, та, за да го гостеет терзията, насадиле гърнецот со грах да се варит. Во тая кукя немало никаков ред во домашните работи, кой да чинит едно, кой да чинит друго, а секой, кой како да втасал и кой шчо ке му текнело, ке си сторел по нешчо. За тоа, кога дошло време да се фърлит во граот соль, не турила само ратайцата, шчо беше го насадила гърнецот, а по неа дошла и друга от жените, та и тая, без да помислит, оту тая работа не е нейзина или да я опитат баре ратайцата, дали фърлила соль или не, зела една ръка соль, та му бухнала во гърнецот. Потем малу време покрай огнишчето дошла и друга, и тая истото сторила. И така, една по-друга сите жени, моми, биле и мъжите и децата се поредиле и туриле во граот п' една ръка соль.

Дошло време да вечереет. Ставиле софрата. Кеносале (изсипале) граот во една голема глобока пайнца и го клале на софрата. Най-първо съркнал най-старийот во кукята, шчо бил свекорот, да речиме. Кога шчо?... Граот не се укусвел от солило; хъртакь и отров бил пресолен.

Тога старийот се свъртил и 'и опитал жените: "Коя от вас, жени, го посоли граов?" - "Я, татко" - се отзвала ратайцата. - "Ами шчо й ова солило?" рекол. - "Не, татко, рекла тая, я фърлиф една рака соль колку шчо фърляме секога!" - "Ами да не фърлила и друга некоя?" повторил старецот на друдзите жени. "И я, татко, се отзвала друга, не знаеф, оту фърлила сестрица, - ратайцата, та фърлиф и я една рака." Тога и друдзите жени и моми фатиле да се пулеет една со друга и да си шушкеет мегю себе. От тоа старийот познал, оту сите така требит да фърлиле по една рака соль во граот, та им се развикал: "А мори жени, моми, да би от бога нашле! Сите вие сте фърлиле в гърнецот соль!" И кон терзията се свъртил, та го опитал: "А бре майсторе! Да не си фърлил и ти?" - "Не", му отгоорил терзията. "Ех, повторил свекорот; овде саде терзията не фърлил соль!"

Забележка: "По нашите села долните бели, платнени дрехи - ризи и гащи, си ги шият сами жените, а за горните, шаячните, каквито обикновено носът мъжи, жени и деца, от бял шаяк, приготвен у дома, викат шивач - терзия, който ходи по селата и по къщите да им ги шие. Него го гощават като гост. По нашите места, особито по селата и в някои от градовете, като н.п. в Охрид, в къщите, където има повече от една жена не работят домашните работи всички наедно коя како пристигне, а домашната работа разделят си я както следва: Една цяла седмица една от жените взема върху себе цялата къщна работа, а другите жени работат друго, по селата н. п. кърска, а в градовете, друга като тъкане, предене, шиене и пр., без ни най-малко да се намиса в домашната. Идущата седмица със същата домашна работа ще се натовари друга от жените, а първата оттеглюва се от нея и влиза в редът на другите жени. Третята седмица зима редът третата жена и така на т., догдето се изредят всите домашни жени - йътърви. След като се изредят всите, започва се пак редът отново и следва както се каза по-горе. Жената, която работи домашната работа, нарича се тога "ратайца". Ратайцата меси хляб, готви ястие, мие съдовете, мете къщата, сставя и разставя софрата, измълзва кравите и мъти млякото, посреща говедата (кравите) от пасене и ги изпраща утринта на пасене; посреща и изпраща гости и пр. пр. Ако ратайцата има малки деца, гледат й ги през това време другите жени, тя само ги надойва. В многолюдните домочадия, където една само ратайца не може да успее да свърши всичката домашна услуга, там се назначават по две. Ратайците работят под управлението и надзорът на старата свекърва. А пък мъжката работа, под управлението и по командата на домакинът, и тя е разподелена между мъжите, както следва: По-старийт в къщата, а понякога мимо него по-събуденийт от мъжите, който обикновено бива и управител на домочадието и на дома държи финанциялната част, той държи кесето, както казват: той ходи на пазар, продава от произведенията, жито, сено, масло, сирене, кози, овци и пр. и купува нужните неща за в къщи. Той плаща данока и неговото име само се знае по вън. Друг от мъжите държи земледелческата част, т.е. оре и сее нивите. Трети пасе овците или козите; четвърти, с коните ходи на дърва и т. н. В време на жетва и коситба всите домашни мъжи, жени и деца, освен овчарят или козарят и ратайцата, помагат на земледелците в жетвата и вършитбата и в бране сеното. Цяла задруга."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.