Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

64. ЦАРЧЕТО СОЛОМОН И ЕВРЕИНОТ ИЛИ "СТАНИ ТИ, ДА СЕДНАМ ЯЗ; МАЛЧИ ТИ, ДА СБОРВАМ ЯЗ; ПОЕЛИ, ДОБРЕ СИ ДОШОЛ!"

Том 2: Приказки и предания

На цар Давидоо време еден еврейн сакал да се женит. Нему му даале за жена момички от многу места, зашчо той бил некой богат чоек. От едно место му даале момичка со кукя; от друго - со пари и со стока, а от друго - една сиромашка, ама многу лична, умна и прокопцана девойка. Той сега се умел и се чудел коя от тие три девойки да земит за жена, дали тая со кукята или со парите или пак сиромашката, а прокопцана девойка? Сите три му биле на кейфот: първата поради кукята, втората поради стоката, а третята поради умшчината и прокопията нейзина; та никако небил, коя да земит и коя да неземит! Той се умел многу време и се чудел, ама никако умот не му пресеквал, коя аджиба би била за него по-арно да земит, та и никако не си отсеквел! Най-седне, думаешчем се така, си рекол: "Я хайде да се опитам со царот, да вида шчо ум ке ми дайт той - коя ке ми речит да земам?"

Евреинот излегол пред цар Давида и г'опитал: "Честити цару, му рекол; яз сакам да се женам; ми давеет невеста от три места - една со кукя; друга со пари и стока и друга сиромашка. Коя от тия три девойки ме учиш да зема? Шчо ум ми даваш? Зашчо мене умов не ми сечит коя би било по-арно за мене да зема - дали со кукята или со парите и стоката или пак сиромашката девойка."

Цар Давид нишчо не му отгоорил на тоа, шчо го опитвел, а го пушчил при сина си, Соломона; со него да се опитат. "Ходи, му рекол, опитай се со Соломона; той ке ти кажит." Соломон тога бил дете на десет-петнаесет години, а ушче тога бил прочуян за умшчината си.

Еврейнот ошол при Соломона да го опитат. Соломон тога си играл на път со другарите си, върсници негой, - друдзи деца, ашици. Еврейнот му казал работата, како шчо беше му казал и на татка му, ц. Давида, и го помолил да му кажит коя от трите момички да земит? Царчето Соломон, без да се опулит во него, а играешчем си ашици со децата, си изрекол:

"Стани ти, да седнам яз;
малчи ти, да сборвам яз;
поели, добре си дошол!"

Рекол тие сборои и се си гледал играта. Еврейнот чекал, чекал да чуят от царчето некой отгоор и да му кажит коя от трите момички да земит, а тоа нито се опульвело во него.

На еврейнот най-седне му се сдодеало чекаешчем и си рекол: "Ама, работа! Яз ойдоф при цара, како при цар, да ме научит нешчо, некой ум, а той ме пушчи при детено, шчо си играт ашици! Шчо ке разберам от него?" И така, без кейф, се вратил и пак повтур ошол при цар Давида и му рекол: "Честити цару! Шчо ме пушчаш при детено? Тоа си играт ашици со децата, а мене не ме опульвит ни отгоор ми даат!" Царот го опитал: "Не му каза ти, како шчо ми каза мене?" - "Му казаф, честити цару, отгоорил еврейнот, ама той си играт." -"Е, не ти отгоори нишчо?" повторил царот. - "Нишчо, " рекол еврейнот. - "Нишчо, нишчо?" пак го опитал царот. - "Ми рече саде:

"Стани ти, да седнам яз;
малчи ти, да сборвам яз;
поели, добре си дошол!" - рекол еврейнот.

Тога се свъртил царот и му рекол: "Ех! шчо друго ушче сакаш да ти кажит? Той ти казал мошне арно!" И фатил да му разправят, та му изказал, шчо кажвеле тие Соломонови речи.

Дури тога веке му се наполнила тиквата на еврейнот и си ошол, та се оженил за сиромашката девойка.

По това приказвачът прибавя: "А сега, къде ти останъле такви сиромашки девойки? Сега и тийе дур да се омъжеет, се смирени, наведени глай; а, от како ке се омъжеет, се изнопачвеет й сакеет да се стокмеет со богатските керки. Редко сега да се найт таква момичка, како на тоа време шчо биле сиромашките девойки."

 


Охрид - Македония.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.