6. ЦАРИЦАТА И КЕРКА Й ЛАМИЯ

Том 2: Приказки и предания

Имало еден цар. На сите царици господ им дал чедо, само на негоата не йе дал. Царицата рекла: "Господи! Дай ми и мене чедо, та макар и ламия нека е." Господ йе дал едно цуце . Тея било ламя. Изело еден от койньите. Ко ошол измекярот, го нашол изеден и йе рекол на царицата: "Кой ни го изеде еден койнь?" На вечерта ошол да вардит. Тамо заспал и нишчо не видел. После ошол по-среднийот измекяр, и той заспал. Най-после ошло келяото; ошло и не заспало, та го видело цуцето, кой идет да ядит койньите. Тая вечер изело пак други койнь, та се сториле три койньи изедени. Ко дошло на утрото, рекло на царицата: "Цуцето'и яит койньите." Царицата рекла: "Одайте вие тройцата измекяри; ако чуете да тропеет, да дойдите амо ; ако не чуете, да си ойте." Тие се разделиле на енни потишча. Еднийот рекол: "Я къ'ода по долнийов пот." Той, шчо одел по долнийот пот, го стретило едно старче. Старчето му рекло: "Кой ойш?" Измекярот му рекол: "Еда по къисмет ." - "Еее, рекло старчето, да ойш онамо, да се вежиш сено и месо. Сеното да форлиш пред магарето, а месото пред койньот". Измекярот ошол, се вежал со сено и со месо. Сеното го форлил пред магарето, а месото - пред койньот. Койньот му рекол: "Кой ойш?" - "Еда по къисмет", отгоорил той. Койньот му рекол: "Да ойш кой онаа ясика, да'и броиш четриесет змеой, ко кя влагает и ко кя излагает." Той отишол и се качил на ясиката. Змеойте дошле сите четриесет. На утрината, како излегле змеойте и си побегнали, чоекот слегол от ясиката и влегол во дупката, се наполнал со алтани и зел да си ойт. Си ошол во еен град и тамо се сторил домакин.

От како изминало некольку време, дошол измекярот друг, се познале и му рекол: "Кой се наполна ольку чудо пари?" Порвийот измекяр му кажал кой бил да земат пари. Теа рекол: "И я кь'ода." Обогатенийот измекяр му рекол: "Седи туе, кя яйме заедно." Той рекол: "Кь'ода я." И се навежал сено и месо. На одейнето и него го стретило старчето и му рекло: "Кой ойш?"- "По къисмет кь'ода", рекол измекярот. - "Да пойш на местото, рекло старчето, и да го форлиш сеното пред магарето, и месото пред койньот." Койньот му рекол: "Кой ойш?" - "Еда по къисмет кь'ода." - "Еее, да ойш, да се качиш на ясикана, да'и броиш змеойте; четриесет се и ко кя влагает и ко кя излагает." Той ошол, се качил на ясиката и 'и броел змеоите; четриесет ко влагале и ко излагале. Ко излегле змеоите дой слегол от ясиката, влегол во дупката, кой алтаните. Се полнал, се полнал; после му се затворила земята - немоел д'излезит. Ко дошле змеоите внотре, "Их, рекле, кой ни украде ольку пари нам? Размешайте да видиме." Измешал еден змех, та го закачил за порстот, а той с'уплашил. Тие му рекле: "Молчи, не те яйме. Кой ти кажа да крадиш пари?" Той им кажал али измекярот негов му кажал. Тога го изеле.

(*) Ко станал на утрото, змеот зел четриесет моски, сите'и тоарил на моските. Ошол со моските кой измекярот друг и му'и разтоарил тамо. Го викнале него да екнит. Отворзал вреките, да видит шчо имат. Видел очи и го извикал измекярот, - рекол: "Одай, да земате казанот селски и четриесет секири." Казанот го донесле и сгреале вода во казанот, и форлиле свите четриесет; му рекле на големийот: "Чей да ти туриме вода, да яйш.". На туруваньето го мавнале со сите четриесет секири и г'опрале (*) .

Пак измекярот ошол, си 'и докренал свите пари со моските и нашол два арслана, та си'и занесол и арсланите. Той рекол дома си на своите люди: "Да'и раните арсланите, я кь'ода да вида, аль имат останато некой во царшчината кой бефме главени." Арсланите не седели без него. Той го явнал койньот и ошол тамо. Цуцето (ламията) тольку остайло еен петел с ена нога.

Ко ошол измекярот тамо, цуцето му рекло: "На ти я трамбурава, я да ти го пошетам койньот." И той йе го дал. Малу поседела, рекла: "У-у-у! Койньов на три нодзе ти йе." Той йе рекол: "Е, на три нодзе." Еен глушец рекол: "Дай ми я трамбурата, я с опашкава кя трамбура, а ти наполни скорните с пепел и клай'и горе, на баджана, та избегай да н'т'изейт и тебе." Той'и наполнал скорните со пепел, 'и клал на баджата и си избегал. Ламията го изела койньот и влегла в куки. Той бил избегал. Видела скорните на баджата и рекла: "Слези долу", и се впушчила, та'и заграбнала скорните. Се уторчала да го изеит. Одел, одел той, дошол до три доби ; сите три биле бракя. Тея го видела. Измекярот рекол на добот: "Оре, порви брат, навали се". Се навалил и той се качил на него. Дошла ламията изгризала добот. Ко го донесла на малу, измекярот викнал: "Оре, втори брат, навали се." И той се навалил. Измекярот се качил на него. Ламията и той доб го изгризала. Измекярот рекол и на трекийот доб: "Навали се" и се качил на добот. Арсланите се скинале от койшчо биле ворзани, торчале д'о бареет. Ламията, ко'и видела, си рекла: "Кя ме изедет кучишчата!" Той йе рекол: "Не те ядет, саде дженк ке починет." Измекярот рекол на арсланите: "Саде сорцето да йе го остайте." И тия я грабнале и я изеле, а сорцето йе го остайле. Измекярот, ко слегол, го зел сорцето, го изпекол и ошол кой бил главен. Посторкал от сорцето семе до куките, кай яла люди, и тие оживеле.

Забележка: "Смисълта на заключената между двете звездици част от настоящата приказка, като непълна и неясна не можех да схвана точно, но нито се осмелих да се докосна до нея с каквото да е поправление, а оставих я така непокътната, каквато съм я получил от записвача. Не е мъчно обаче да се подразумее истинната й смисъл".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.