58. ПИЯНИЦАТА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

Една жена свекогаж, кога се навжджала со дружките си, 'и учела никога да не пийеет топло вино, зашчо от топло вино им велела "гъз болит". А то ево каква била работата.

Тая жена всекога си пияла вино, а многу пъти и се опиянвела. Еднож, во зимно време, йе текнъло да си го стоплит виното; си го стоплила, та си се нацицала толку, дури се вкьорила и си заспала глобок сон. А мъж йе си бил на работа

Вечерта, кога мъж йе си дошол от работа, побарал вечера, туку ни вечера нашол -ни пусто ни шчуро! Жена му била занесена во глобоксон. Я скоривал кутрийот мъж да станит да сготвит нешчо вечера, а тая ни се разбудвела ни мърдвела.

Той разбрал каква била работата, познал оти била пияна; зел една суроица, та я дърварил добро, - йе дал по плешчи и по гъзишча "поике мас от сирене", - и пак я остаил да спиет. А тая толку била занесена во сон, шчо и така пак никако не се разсонила, а си спала до утрината.

Утрината рано кон ранска доба, от како се наспала харно, се разбудила и се свестила, а нишчо не знаела шчо йе се сторило вечерта, - не знаела, оти мъж йе йе "наместил" коските, а само се чудела зашчо йе болеле кълкоите, та сама со себе си мислела, оти можит от топлото вино, шчо пила вчерашнийот ден, от тоа я болеле, та затоа и свекога, кога да се найдела со жени 'и учела да не пийеет топло вино, зашчо "от топло вино гъз болит", им велела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.