53. ДВАТА БРАТА ИЛИ ПРАИНА ДО КРАИНА

Том 2: Приказки и предания

Си биле двайца братя. Тие секога се карале мегю себе за праината и за кривината, коя е по-арна, дали праината или кривината? Еднийот велел, праината йе по-арна, - праина до краина, велел той, а другийот, оти кривината била по-арна. Така тие многу пъти се препинале и никако не можеле да се погодеет и да се помиреет. Най-седне се обложиле - кой ке излезит прав, да му изкопат очите на другийот. Ако излезит по-арна праината, той, шчо бил откъде неа, да му изкопат очите на той, шчо бил от къде кривината; ако пак излезит по-арна кривината, той, шчо бил от къде неа, да му изкопат очите на оного, шчо бил от къде праината. От како така се обложиле двата брата, излегле обайцата да опитвеет кого шчо ке стретеет на път, коя от двете йе по-арна, праината или кривината?

Оделе, шчо оделе тие стретиле първо еден поп, (а той бил гяолот преобразен), и го опитале: "Попе, коя йе по-арна, праината или кривината?" - "Кривината йе по-арна", им отгоорил попот; "Ех, камо го тоа време, им рекол той, кога чоек можеше да си поминит со праината?! Сега со неа не чиниш пари, си умираш от глад; сега кривината йе по-арна; таа те изваат на селямет (те спасява). Свите люге денеска све со кривината си работеет, све со неа се качиле на високи места; све с нея се обогатиле, и друдзи такви им рекол попот.

- Ех, брате, рекол криволюбецот брат на праволюбецот, виде, како кривината йе по-арна? Ела сега да ти изкопам очите, како шчо се обложифме!

- Не! - му отгоорил праволюбецот, - Яз не вервам на еднего сама; ке опитаме и друдзи!

- Арно, - рекол криволюбецот, - опитвиме.

И така търнъле пак по пътот. Одеешчем, стретиле по-тамо еден калугер. "Ено оного, рекле, ке го опитаме". Коа доближиле до калугерот и него го опитале, (а и той бил пак дяолот преобразен), и той исто така им рекол, како попот, оти денеска праината не чинит за нишчо, а кривината йе по-арна. - "Ех, брате, рекол пак криволюбецот, ушче не верваш!?" - "Не, отгоорил праволубецот, ке опитаме и другего, до три пъти!" - "Харно, опитвиме, ама пак така ке ни речеет", повторил криволюбецот. Търнале пътот и одиле, шчо одиле до негде, най-после стретиле еден владика (исто пак дяолот преобразен), та го опитале и него: "Света владико, му рекле, праината йе по-арна или кривината?" - "Кривината йе денеска по-арна, синко мой, отгоорил им владиката, со кривината мойш секой нешчо да сториш, а праината на нишчо не ти поможвит; на целийот век денеска кривината е първа, - от най-долнийот чоек дури до царот се со кривината работеет, та така го поминвеет овай век; со кривината и стока моиш да добияш и царство и све, а праината кой сакат да ти я знайт? Тая не чинит за нишчо!" - "Ех, брате, рекол тога криволюбецот со радос на брата си, виде како кривината йе по-арна? Не ти велеф яз, а ти не вервеше! Ела сега да ти изкопам очите!" И му 'и изкопал!...

Сега ослепенийот брат немал шчо да чинит, не можел друго да работат, за да се ранит, та се сторил просяк; - излегол да шетат от село в село, да просит по едно парче леб, колку да живит. Така одеешчечем да просит от едно село во друго, еден ден го стемнало в планина край една река. Край реката имало едно дрео. Той останал вечерта да преношчит край реката до дреото, а за да не го изейт ношта некой дзвер, се качил на дреото и тамо мегю ветките си напраил легло, си легнал и си преспал. На полнош, на глуа доба, под дреото се собрале свите дяоли и му изкажвеле на големийот дявол све, шчо сторил свекой во той ден, Еден рекол: "Яз денеска ето шчосториф, - царската керка я скрастайф". Я други дяол велел: "Яз пак, имат толку време къй прайет еден мост ето на коя река (на некоя голема река), а яз нз вечерта им го расифам, та никако не можеет да го застойеет и да го свързеет!" Така свекой от дяолите изкажвел по нешчо, шчо сторил дента. Най-седне се отзвал еден дявол и рекол: "Яз денеска свършиф голема работа - изкопаф (избодох) очите на еден брат" и им разказал све, шчо казафме по-горе за двата брата. "Се престориф, рекол дяолот, на поп, на калугер и на владика, та натераф еден брат да му изкопат очите на брата си!" Тога свите него го пофалиле, оту той свършил най-голема работа! "Ама, повторил истийот дяол, ако той би знаел да одит ето на кой извор да се измият, очите пак би му оздраиле и ако от той извор се измият и царската керка и тая би оздраила от крастата и ако оттаа вода би туриле (сипале) малу на мостот и той би се застоял и би се свързал. Ушче ако той слеп би знаел да ойт ето на кое место и би изкопал, тамо би нашол со тоари злато."

Слепийот слушал горе на дреото и си малчел. Утрината, шчо туку се обзорило, слепийот слегол от дреото и полека, по-лека ошол първо прао на изворот, шчо кажвел дяолот. Тамо той се измил со водата и той час оздраил. Си наполнил и едно-две стомничина вода и прао ошол къде мостот, шчо го праеле, а не можеле да го застойеет, та им рекол на майсторите: "Шчо ми даате, яз да ви го застоям мостов и да ви се свързит?" Майсторите (зидарите), домъчени веке от толку време по пустина работанье, му таксале многу пари, туку да им го застоит мостот. Той тога го попърскал со водата от изворот, шчо си носел во стомничето и мостот се застоял, та майсторите можеле веке да го свързеет и да го допрайеет. Му дале парите, шчо му таксале и той си търнал пътот. От тамо той ошол, та откопал златото, шчо кажвел дяолот и така се сторил еден многу богат чоек.

Най-после се облекол харно, се променал во хубаи рутишча и се сторил како хеким, та поминал край царскийот сарай и викал: "Хеким, хеким!"Во царските сараи чуле и го викнале да я леквит цареата скрастаена керка. Той се нафатил да я излеквит. Я измил со водата от изворот и тая на часот оздраила и се сторила како от майка родена. Царот го дарвал многу и многу го залюбил, зашчо до тога никой хеким не можел да му я излеквит керка му, а той, шчо туку еднож я измил со водата, оздраила.

И така праволюбецот брат оздраил и полн не само со пари, ами и со чест си се вратил дома при брата си и му разказал све како се сторило со него, како оздраил и како се обогатил. Кога го видел брат му, криволюбецот, се почудил и се знайт, оту и му завидел, како слеп бидеещем, да оздраит и толку да се обогатит? Та го помолил и му рекол: "Брате, на и ти изкопай ми 'и и мене очиве! Та ке одам и яз, ке се качам на дреото, да чуям, за да оздраам и да найдам пари." Праволюбецот брат тога му изкопал очите братое си, и овой вечерта отишол и се качил на дреото.

Нощта пак дошле дяолите и разкажвеле на големийот дяол све, шчо сторил свекой. А той, големийот како разбрал, оту ослепенийот брат оздраил, парите 'и нашол, мостот се напраил и цареата керка се излеквала, многу се разлютил и 'и опитвел друзите дяоли: "Кой аджиба му каза на ослепенийот брат да се измият от таа вода, та да оздраит и да'и найт и парите? Кой каза на цареата керка и на майсторите да земеет от той извор вода?" Свите си стиснале рамениците и велеле: "Не знайме". Най-после кабаетот го тоариле на едно малоо дяолче, како по аджамия, можит да се измамило некако, та да казало некому. "Ти, му рекле свите, ти си казал, " и го отсудиле да го биеет по нодзе со стапои. Кога го превратиле на плешчи да го бийеет, тоа се опулило на угоре и го видело на дреото качен брата му на оздравенийот слеп, та извикало: "Стойте, стойте, ено, ено кой казал, ено горе на дреоно еден чоек, - той казал." Тога свите се опулиле горе на дреото и, кога го виделе, го остайле дяолчето, та се спушчиле на него и го напрайле парче по парче.

И така еднийот брат со праината напреднал и се обогатил, а другийот со кривината загинал.

Ето како навистина "праина йе до краина".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.