52. "ПРЕД ДА РАЗБЕРИШ ХАРНО, НЕ ЧИНИ НИШЧО"

Том 2: Приказки и предания

Еден мъж и жена си биле на гости. Тамо имало и друдзи гости; им ставиле да вечереет, на еднийот кът мъжите, а на другийот жените, така шчо едните со друдзите биле карши-каршия (среща-среща). Вечераешчем, на еден мъж, шчо бил спроти речената жена, му дошла продзевка, да се продзеват, а по него се продзевала и женава. Мъж йе я видел и си помислил во себе, - му се сторило оту оваа, шчо се продзеват по него, можит да си чинеет мегю себе некой ишарет (а не било чудно и да било тоа навистина), та намислил да я обесит жена си, а нейзе нишчо не йе рекол. По вечерата станале да си одеет дома си и си ошле.

Утрината йе рекол:

- Хайде, жено, стани, промени се, наружай се убоо, ке те носам у майка ти на гости.

А майка йе била во друго село. Жената, без да знайт нишчо от тоа, шчо си мислел мъж йе, станала и со радос се променила, се наружала, оту ке ойт у майка си на гости. Търнале да одеет, гьоа у майка йе, одиле, шчо одиле, дошле до една кория. Той, мъж йе, се отбил от пътот и влегол низ орманот, та се пулел от дрео на дрео - оди до едно дрео, застой се, гледай го, гледай го, пак оди на друго; той гледал на кое дрео да я обесит жена си; ама никойе не го бендисвело. Тога на жената како да йе притекнало, шчо мислел той, та му рекла:

- Ух, шчо вака, море мъжу, одиш от дрео на дрео, како продзевката, шчо ойт от чоек на чоек?

- Како, мори жено, - йе отгоорил, - како одела продзевката от чоек на чоек?

- Така, - повторила жената, - кога да се продзеват некой, тога и другему му идит да се продзеват. Та така и ти, како неа, одиш от дрео на дрео!

- Тих, мори жено, - йе рекол тога мъж йе, - шчо ке те земеф на душа! Яз сакаф да те обесам, зашчо сношчи те видоф да се продзеваш, кога се продзеваше онсица! Яз сум не знаел, оту продзевката одела от чоек на чоек!

И така жената откинала от бесилото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.