48. НЕЧЕСТНОСТА НА ЕДНА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

На една жена не йе бил по кейфот мъж йе, та си барала и друдзи приятели, ама от мъжа си не можела да си работат како шчо сакала, да си 'и носит дома слободно. За тоа намислила да се помолит богу да йе го ослепит мъжот, за да бидит слободна от него. И така фатила да ойт в църков от рано ката ден да се молит богу да йе го ослепит.

Мъж йе гледаешчем я да ойт ката ден и отрано в църков, се чудел: "Шчо олку божевна се сторила жена му?" Най-сетне си рекол: "Я хай д' ода и яз в църков да вида шчо чинит тамо жена ми ката ден отрано?" И така той една утрина станал по-рано от жена си и скришем, без да йе кажит нейзе къй ке ойт, отишол в църков и се скрил в алтар.

Не поминъло многу, ето ти я и жена му, - се застоала пред алтар, фатила да се кърстит дур от земя и со се сърце да се молит богу, велеешчем: "Господи, ослепи ми го мъжа ми! Господи, ослепи ми го мъжа ми!" Мъж йе нътре в алтар слушал и малчел, а най-после на третьото нейзино изговорвенье йе се отзвал со дебел старски глас, гьоа от бога да идел гласот, и йе рекол: "Ке ти г' ослепам, ке ти г' ослепам, ке ти г' ослепам! Само ти да заколиш ялоата крава, да му месвиш ката ден по една подпаана погача и да му дааш иедна карта вино! Така да го раниш до четересет дни, та яз ке ти г' ослепам!"

Тая, кога чула таков отгоор от бога, со голема радос си ошла дома. Коа си дошол мъж йе, му рекла: "Мъжу, хай да а заколиме ялоана крава; чуму ни йе, шчо файде имаме от неа? Ето толку време я раниме, немат ушче да останит стелна; шчо да а държиме и да а раниме по пустина? Да а заколиме да си я изейме!" - "Харно, йе рекол мъж йе, да а заколиме;" и я заклале.

Жената, радосна, месила една подпаана погача, сготвила от кравечкото месо, му купила и една карта вино, та му сставила и го нагостила мъжа си. Така тая го гошчаала до четересет дни на ред. Мъж йе, гошчаваешчем се неколку дни на ред, фатил да се чийнит отнафул гьоа не глеал, - тука се сопинал от малечки нешча, тука не знаел къй да стъпит, тука пак падинал, и друдзи такви гьозбайджилоци праел. А тая му велела: "Шчо така, мъжу, како некой слеп чиниш?" А той пак йе отгоорвел: "Не ми се гляат, мори жено!" А пак таа отнафул: "У-у шчо ме нашло, мъжу, не сборви така!" Така мъж йе от ден на ден све пойке ослепвел гьоа. Коа дошол четересетийот ден, сосем веке ослепел!

Жена му тога место не я соземало от радос. Го клала мъжа си на кътот да си сейт, му даала да яйт во пайнче и тамо да си лежит, а тая, слободна веке, оту мъж йе ослепел и му се не глеат, фатила без никой зазор да си 'и носит приятелите. Една вечер коа еден от ними йе дошол и си легнал да си спият со неа, како со своя жена, ослепенийот мъж станал на полнош, кога тие си спияле, го заклал любовникот, без да узнайт тая, и пак си легнал на кътот, къй шчо беше лежал и по-напред, како да не знайт нишчо, - "ни лук ял, ни лук мирисал".

Некое време кон ранска доба се разбудила жената и кога видела? - чудо почудено, - любовникот йе заклан, - се потресла и фатила да му викат мъжу си: "Мъжу море, я стани шчо й ова душогубье, шчо се сторило во кукява?!" Мъж йе престорен не само како слеп веке, ами и како глух, одвай йе се отзвал: "Хаа?!... како?"... - "А море, душогубье, ослепенику! шчо вака се стори ти како слеп, така и глух?" Пак той йеотгоорил: "Хаа?... Шчо велиш?..." - "Море, душогубье, туку стани да го спастриме некако, " му викала жената.

Тога мъжот станал некако слепички гьоа и се усборвале со жена си како да го спастреет закланийот нейзин любовник, - се усборвеле да го зашийеет во едно врешче и да го фърлеет в река со се врешче. Е, го зашиле во врешче и седне мъжот йе велит жене си: "Жено! земи го ти, крени го на рамо и носи го, оту мене не ми се гляат, а яз от отзади ке ти крепам, да ти йе по-лесно. Жената го кренала врешчето на рамо и търнале да одеет на река, мъж йе от отзади гьоа йе крепел, за да не йе тежит многу. А на место да йе крепит, той от отзади одеешчем по неа, дури ошле до реката, полека, полека го зашил врешчето за рутишчата нейзини, та кога дошле на върф мостот, я опитал: "Жено! ушче не дойдофме на мостот?" - "Дойдофме, " му отгоорила жена му. - "Хъ, сега бухни го, " йе рекол той и таа го отвратила врешчето, за да го фърлит в река. А, зашчо беше сошияно за неа, заедно со него паднала во реката и таа сама и се удайла.

Така той кутър мъж откинал от нечесната си жена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.