|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
33. БАБА И МНУКА ИЛИ "ЛЕНОСТА НОСИТ ГЛАДОС" Во една кукя си биле една баба, майка и керка, многу сиромашки. Летото, кога се жнияло житото, домакинот 'и натервел да одеет по нивьето да береет класье, а домакинката, бидеешчем ленива, нейкела да ойт и им велела: "Чуму ни се класье? - Старава ке умрит, момичкана кя а омъжиме, а кучката ке псойсат, кой ке ти яйт? Чуму ни се класье?" повторила. Дошла зима многу люта, тога класье немало веке по нивето, а ни старата умрела, ни момичката я омъжиле, нито пак кучката псойсала! - немале шчо да ядеет! Момичката излегла надвор да видит шчо имат шчо немат; кога, шчо да видит? - Виюлици, пепелници и лапайци снег на йъдри пластой, та йе викнала майце си: "Майко! пластой!!" - Дали класой?" се отзвала отнътре майка йе. - Пластой, мори, снег, пластой върнит!" И така тийе во стред зима, кога върнело пластой снег, барале класой жито и немале шчо да ядеет, та умирале от глад. Така, кой не се грижит на лето да си наберит класой, той во сред зима не ке имат друго, а пластой снег.
Охрид - Македония.
============================= Други публикации: |