31. ДВА БРАТА, ЕДНИЙОТ УМЕН, А ДРУГИЙОТ НЕДУГАВ, ИЛИ НЕЧЕКАНО ОБОГАТЯВАНЬЕ

Том 2: Приказки и предания

Едно време си били двайца братя. Тие си имале и една майка, старичка, некадра. Еднийот от ними бил итър, умен, а другийот, - сосем недугав. Света стока, шчо си имале тие, била еден вол, едно магаренце и една кукя со две одайчина. Недугавийот брат ката ден со магарето одел на дърва, а умнийот седел дома при майка си и йе чинел измет. Еден ден недугавийот му рекол братое си: "Ех! све яз ке ти ода на дърва, а ти да си седиш дома? Айде и ти еднож оди на дърва, яз ке седам при майка!" - "Арно, му рекол брат му, одам, ама ти да стоплиш еден котел вода, и да я изкъпиш майка, а седне да йе дайш да яйт!" "Арно", отгоорил недугавийот. И така утрината итрийот брат ошол на дърва, а недугавийот останъл дома. Той, како шчо му наръча брат му, зоврел еден котел вода и гьоа да я изкъпит майка си во корито, той я изпопарил! Тая кутрата на часот умрела и се озъбила. Седне я клал в кьоше да седит, ама умрен чоек мойт да седит? Та я подпирал со паторошки. Йе даал да яйт, ама можела да яйт? Тога, коо шчо било подпрена во кьошето со две паторошки под мишките, йе нагнетил во устата леб и изварок и йе велел: "Гали ми се, майко, гали ми се; син ти те къпил!"

Кога дошол брат му от дърва, го опитал: "Шчо стори, брате? Я изми майка?" "Я изкъпиф, му рекол недугавийот, туку нейкит да стойт на нодзе, ни на гъз седит, нито пак яйт, а само ми се галит и ми се смейт!" Нему той час му текнало, оту я попарил: "Ах! да би ми не бил, да би ми треснъл! Абре ти си я попарил майка?!" И навистина, кога влегол в куки, я видел умрена!... Си я закопале и си дошле дома.

Потем некое време, по четересет дни, да речиме, недугавийот брат му велит брату си: "Брате, майка веке умре; айде сега да се делиме." - "Шчо да делиме?" му отгоорил умнийот брат. "Шчо? - Ти земи го магарено, а яз ке го земам волов, повторил недугавийот; и от кукява едно одайче мене, едно - тебе!" И така си се оделиле, - умнийот брат зел магарето, а недугавийот - волот и секой по едно одайче от кукята. От како се оделиле, умнийот ката ден со магарето си одел на дърва и со тоа си живел; а недугавийот си седел дома.

Една вечер, коо беше му дал на волот слама да яйт, и той сам си седнал да вечерат. Волот си преживял свъртен со глаата кон стопана си. Овому му се сторило, оту волот му се шегвел преживеешчем, без да жвакат нешчо, та му велит: "А бре шчо ми се шегвиш така! Ако ти стана, знайш, ке ти кажа яз тебе шегвенье!" А волот пак си преживял, - не сакал да знайт шчо му велел стопанот. Тога недугавийот стопан се налютил и го набил волатого, зашчо му се шегвел гьоа. А брат му, кога го видел: "Шчо така чиниш, бре брате?" му рекол; "шчо ти чинит волот, та шчо го бияш! Той така си преживят!" - "А, си преживят?! Не глеаш, оту чинит со устана, како шчо чинам яз, - ми се шегвит? Да ме видит той утре, да ли не кь' 'о продаам!" Утрината си го зел волот и го отнесол д' 'о продаат. Ходеешчем на път, дошол до едно место и тамо на една ясика видел многу чавки, къй си грачеле, та им рекол: "Сакате да ви го продаам волов? Яз го продаам и сакам за него ето колку грошой, ама до неделя на утро си сакам парите." А чавките си грачеле и викале: "Гра, гра!" - "Море, гра, мра, не знам яз, им рекол, туку на ви го волов, та в неделя парите да ми 'и дайте." Им го остаил тамо волот и си дошол дома. Вечерта брат му, умнийот, го опитал: "А бре брате, камо ти го волот?" - "Го продадоф", му отгоорил той; "ами да ми се шегвит, та ке го държам? Чуму ми йе таков вол! Го продадоф на едни чавки; неделя на утро ке ми 'и дадеет парите!" - "А бре, како се продаал вол на чавки?" му рекол брат му; "тие шчо знаеет, та кой ке ти дайт парите?" - "Яз ке им земам парите неделя на утро", повторил недугавийот.

Неделята отрано ошол къй ясиката. Тамо пак нашол чавки, та им рекол: "Дайте ми сега парите за волот!" А чавките си грачеле: "Гра, гра." - "Море, гра, мра, не знам яз, им рекол, туку дайте ми овде парите за волот! Яз ви казаф, оту неделя на утро парите си 'и сакам; сега вие знайте!" А враните све си грачеле. "Ама вие се смейте со мене, им рекол со лютина; море парите дайте ми! Гра, мра, не знам яз, парите си 'и сакам!" Чавките си вършеле работата, шчо си имале, - пак све си грачеле. Тога той се налютил, зел секирата да я пресечит ясиката, та да 'и урнит сите чавки долу. Удрил неколку пъти со секирата по коренот, а той бил шуплив и търлав, го пресекол до негде и ясиката се отвратила и паднала, а чавките си излетале. Кога паднала ясиката, шчо да видит во шупливийот корен? - Еден казан златни пари, - флорини!

- Хъ! рекол тога недугавийот; вие не сакафте да ми платите парите за волот, ама сега ви го найдоф хазното!" Со търчане ошол дома къй брата си и му кажвит: "Вака, вака, брате, му велит; чавките не сакаа да ми платеет парите за волот, ама яз им го найдоф хазното; туку бъргу земи магарето и две врешча да 'и земиме парите, дур не 'и нашол некой други!" Брат му го не вервел, а ошол да видит, за да разберит каква йе тая работа? Кога видел оти било навистина, се почудил и се утърчал дома си, зел магарето и две врешча; си 'и наполниле со злато, си 'и тоариле на магарето и си дошле дома. Така брат му на недугавийот се сторил богат домакин, а недугавийот си останал пак недугав.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.