289. ЦАР И ГРАДИНАР

Том 2: Приказки и предания

Един цар имаше много наклонност към цветята. Той донесъл едно цвете от друга страна и много любопитствоваше върху него. За да нагледва това цвете той турнал нарочно градинар. Този градинар беше длъжен всякога да долага за положението на цветето. Един ден, догдето цветето успявало, градинаря видял, че започнало да повяхнова и като мислил градинаря от що ли е това повяхнование, разумял, че една къртица му подядвала кореня и отишъл, та казал на царя. Царя в отговор на това му казал: "От бога ще го намери." Градинарът се почудил и се върнал, та отишъл по работата си.

Като минало малко време, градинарът като ходил низ градината, един ден видял, че една змия се простряла и спи срещу слънцето. Казаната къртица, като ровила под змията, обезпокоила змията, за това тя се разгневила и с внимание гледала веднага къртицата да излезе на яве. Щом я видяла, разгневена, охапала я и къртицата метнала опашката и умряла. Градинарът побързал, отишъл при царя и му разправил. Царят обаче повторително казал, че и тя ще го намери от бога, и градинарът си отишъл пак на работата.

Като се минало пак малко време и градинарът следвал работата си, един ден, като копаел градината и като не видял, че змията била простряна и лежела срещу слънцето, ударил с копачката на змията и я пресекъл на две парчета. Отишъл пак при царя и му разправил случванието с змията. "И ти ще го намериш от бога", му казал. Градинарът се сбъркал и отишъл на работата си.

Когато доста време се занимавал със своята работа и грижа, един ден повикал царят при себе си градинаря и с гняв намерил причина за убиванието му и заповядал да го убият. Ще не ще, джелатите земат градинаря, отвели го на особено място, за убиванье и, когато щели да го убият, поискал да каже на царя последня една дума. Като попитали царя, "твърде добре, казал, доведете го да си каже". Когато закарали градинаря пред царя, той в лицето на царя казал: "И ти ще го намериш от бога." Царят останал смаян от това казвание, упростил градинаря, пустил го и му казал: "Всичко си намери мястото, но щото стана, стана на нашето цвете, че изсъхна."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.