287. ПОПОВАТА ЩЕРКА И ХАРАМИИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Беше един поп и една попадия и си имаха една щерка. Попът и попадията отидоха на гости, а момата отиде да вика дружки да спят. Затвориха вратата да готват вечера, а хайдуци бяха се скрили в оджака. И тия (момите) зеха да прават питулици (тиганици) и като погледнаха в оджака, - един хайдут; и той завърте главата и й рече (на поповата щерка): "Да не казваш че змия ще те изеде." После ядоха вечера и дойде време да спът, а поповата дъщеря не заспа. И хайдуците станаха да сбират всичко в къщата и пратиха един хайдутин да докара конье, той отиде и тамо остана. И тия пратиха друг; и той отиде и остана. После дойдоха и докараха коньете и викат на портата: "Минка, Минка, отвори вратата." А тя им каза: "Подай си главата да те вида кой си." Подава си главата и тя със секирата му отрезва главата. После повика и втория: "Минка, Минка, отвори вратата." И тя му рече: "Подай си главата да те вида кой си." И той си подаде главата, а тя му е отреза със секирата. Пак други казва: "Минка, Минка, отвори вратата." И тя му казва: "Подай си главата да те вида кой си." И тога на другите им отреза кому крак, кому ръка и тие си побягнаха.

После дойде попът и попадията и тя им разказа всичко, какво е станало с хайдуците. После, като минаха два-три дни, хайдутите дойдоха на гости у попа и те ги нагостиха. Щом ги видя, момата се скри зад винените бъчви. Попадията отиде да точи вино и немаше с кого да иде, а един от хайдутите й рече: "Хайде, аз ще дойда да ти подържа свещта." И отидоха и хайдука видя момата и си мълчеше. А като отиде при другите, им каза. И тие, откато ядоха, после дойде време да спът и тие рекоха: "Нам да постелите вън в двора да спим." И си легнаха да спът. И после нощта станаха и взеха момата и си я занесоха у дома. Стана баща й и майка й да дирят момата, момата я няма.

Като я занесоха дома си и се питат братята, какво да й чинат. Малкият брат рече: "Хайде да я опечем." И отидоха да берът дърва, за да я опекът. А тя взе детето да идат за вода и рече на детето: "Варди стовната да ти набера цветье." И тя побягна и детето си отиде у дома с плач и му рече майка му: "Оти плачеш?" - "Оти бега момата." После дойдоха децата й (синовете й харамиите) и се карат на майка си, оти я пущи. И тие отидоха да я дирят и намериха един старец и му рекоха: "Дядо, дядо, не виде ли една мома с цървено джубе и с жълтици до пояс?" И старецът им рече: "Видях, ама тя мина на оная страна." А тя отиде при един старец други и му рече: "Дядо, дядо, скрий ме в тие купи сено, ще ти дам една върв жълтици и една върв маргарит." И стареца я скри. И хайдуците дойдоха и рекоха: "Дядо, дядо, да не видя една мома с цървено джубе и с жълтици и маргарит до пояса?" - "Видях, ама тя мина на татака в други път." А тя оттам бега и намери друг старец и му рече: "Дядо, дядо, скрий ме, ще ти дам една върв с жълтици и една върв с маргарит." И старецът я скри. И после дойдоха хайдутите и попитаха стареца: "Дядо, дядо, не видя ли една мома с цървено джубе и с жълтици до пояса?" И той им рече: "Ее, нататака мина." И тя после си отиде у дома си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.