282. ЕДИН СТАРЕЦ И ЕДНА БАБА (КОЗА ЦАРСКА НЕВЕСТА)

Том 2: Приказки и предания

Си беше един старец и една старичка, които нямаха ни момиче, ни момче. И поискаха господу. И господ бог им даде една коза. Един ден старичката переше, като переше старичката, тя (козата) й поиска дрехите да ги пере и й каза: "Тури ми дрехите на роговете." Като зема дрехите на роговете си и отиде на реката да ги пере. Турна дрехите на земята и си съблече кожата. Като си извади кожата, светна като че ли удари слънце. Изпра дрехите, взема ги и си отиде у дома. Но, когато тя переше на реката, беше дошъл и царскийт син. Той като видя, че светна слънце на реката, върна се, тръгна и отиде при старичката. Като отиде, й каза: "Аз додох да ми дадеш внучката си за невеста." Тя му каза: "Аз нямам момиче, а имам една коза." И той й каза: "Аз оставам доволен, ако и да е коза." Старичката му я даде. Царскийт син, като я взе за невеста, турна я в стаята си. Като я турна в стаята, тя си съблече кожата. После, когато си извади тя кожата, отиде едно дете и детето извика: "Много свети в стаята." Царскийт син, като знаеше, каза му да мълчи.

Повикаха ги да отидат на една сватба - царскийт син с все невестата. Когато тръгнаха да вървът, невестата извади кожата си. Като я извади, светна като слънце. Отидоха на сватбата. Седяха, що седяха и почнаха да играят хоро. Като почнаха да играят хоро, невестата взе да вика: "Олеле нозете, олеле главата!" защоти свекърва й у дома беше изгорила кожата. Изгоря кожата и невестата умря. После се върна царскийт син у дома и като знаеше, че свекървата е изгорила кожата, хвана свекървата и я уби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.