|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
280. ДЕТЕТО И МЕЧКАТА Еднъж есенно време един качаунин (каракачанин) беше си запалил един добър огън в колибата си в планината, където му били овците, за да се изгрее, че му било студено. От една страна седеше той до огнят, от другата-жената му, а помежду им седеше детето нихно, от 2-3 години, малко. Како що се грееха всите тройца ето я една мечка къде им дохожда при них. Едно, що я видяха, мъжът и жената веднъж скокнаха от земята и удриха да бягат, от страх че им дохожда, оставиха и дете, и колиба, и побягнаха. Мечката отиде в колибата, се доближи до огнят да се грее и она. Когато я видя, детето си помислило, че е някой приятел, та хич не беше се уплашило. От като седна мечката до огнят, детето зеде една главна от загорено дърво и пожела да я закачи (да я гиба) мечката с главната, и й велеше така: "Джиш, бубо, джиш, бубо!" Мечката хич нито гледаше в детето. Харно, ама когато й стори така два пъти, три пъти, на четвъртийт път й я доближи главната до опашката и пламна мечката от еднъж от опашката дори до главата. Кога се видя мечката запалена, не й се даде да го закачи детето, ами се спусна да бяга към вадата да се угаси. Харно, ама догдето да отиде до реката, кутрата мечка изгоря и се стори като главна. Когато отиваше към реката, планината трепереше от виковете мечкини. Когато се възвърнаха мъжът и жената в колибата, найдоха си детето како що сакаше бог. Със себепът от детето избавиха се мнозина качауни да им не яде тая мечка овците и кобилите.
Крушево, Битолско - Македония; записал М. Цепенков; превод от влашки.
============================= Други публикации: |