277. СТАРЦИТЕ, ЩО НЕ РАЖДАХА ЧЕДО И ДЕТЕТО ИМ, ЩО РОДИХА НА СТАРОСТ

Том 2: Приказки и предания

Си беше един човек стар и с жена си стара чедо нямаха, и бяха многу праведни към господа. И имотът нихнин им беше няколко ниви. Изваждаха само колко за прехрана и нито сакаха да имът повече.

Старецът, когато нямаше работа на нивите, той всеедно отиваше в църков, по-рано от всите. Един ден му се спречи той, що пали кандилата в църквата и го изпъдил стареца вън иму вели: "Що ще бъде това от тебе, що по-напред от всите дохождаш в църквата? Ти, ако да беше човек праведен и добър, ще имаше чедо, како всите людье." Тога на кутриит старец му падна многу тежко и си отиде домас жал и с плаченье й казва на жена си, како бил изгонен от църквата и й рече, че: "Аз не седа вече овде, ще бягам в планина на някой манастир и тамо ще седа до смъртта ми."

И стана старецът, та побягна към планината. И го пътем срете един човек и го пита: "Къде отиваш, старче?" Старецът му разказа всичко, как пострадал в църквата. Тога човекът му рекъл: "Врати се назад у дома си, защото аз съм господ, и ходи в църква, како що си ходеше. И потем една година ще добиете дете." Старецът, без да повърне думата божия, се врати у дома си и всичко й разказва на жена си. Жена му му казва: "Как може ние да добиеме чедо, когато сме поминале възрастта си?" Старецът рекъл: "Можността божия е голяма." И всеедно отиваше си в църква.

Хайде, хайде, потем една година добиха едно дете. И порасте детето до седем години. Го пращаха на училище до дванайсет години. И нямаха имот, за да го държат повече в училище. Тога, що да чини кутрийт старец? Сакаше да го научит детето повече ама нямаше, та й рече на жена си: "Жено, аз ще го зема детево и ще го подара на някой човек по-имотен от нас, за да го учит в училище, защото мене ме е страх да го остава неучено." Тога старичката му рече: "Както познаваш (знаеш), така стори." Старецът зе детето и отиде в един град голям, и разказва на мнозина, че: "Имам едно дете и сакам да го подара някому." Тога чу царят, го викна старецът и му рече: "Не ми го даваш детето мене?" Старецът му го даде с все сърце и изважда царят, та му дава 10 000 гроша. Старецът, като зе парите, се върна назад за у дома си и мина низ едно село, и гледа там неколцина людье събрани, се разговораха. Старецът отива до них и ги пита: "Що чините тука?" Они му велят: "Не е твоя работа." Старецът пак ги пита: "Сакам да ми кажете." Тога людьето му казват, че: "Ние правиме една църква и малко нещо ни остана недоправена, защото нямаме пари." Тога старецът изважда парите, що беше зел за детето, и ги дава всите, за да се довърши направата на църквата. Тога людьето с голяма радост записват името на старецът. И старецът отива си у дома и всичко й разказва на жена си, како го подарил детето и како ги дал парите на църквата.

Царят, що го зе детето, имаше една мома и двете с детето ги пращаше на училище, и ги обичаше както момичето си, така и детето. И се учеха на училище много добре. Но и учителят, що ги учеше, и той имаше едно дете и едно момиче, и много ги обичаше царските деца. Една вечер каниха ги учителевите деца да спът при царските. Друга вечер пък каниха ги царските деца да спът у учителевите и отидоха. Харно, ама царят от толко обич, що имаше на децата си, и като му отидоха една вечер, него го не сващаше сън. Всичката нощ буден се разхождаше по салона и гледаше към учителевата къща. И при това гледанье виде една звезда падна от високо право над учителевата къща. И се чудеше царят, що ли ще бъде? Тога с голямо нетърпение чекаше догдето се съмна. И дойдоха си децата му у дома, и пита: "Как минахте нощеска у учителят? Спахте ли добре? Видяхте ли нещо?" Децата казват му, че "Много добре минахме, веселихме се." И отидоха си на училище. Тога царят праща кавазът да повика учителя и го пита: "Как минахте нощеска с децата ми и що видяхте да ми кажеш право." Тога учителят му рече на царят: "Това, що видях аз, е тайна, нъ като ме питаш, аз ще ти кажа. Видях нощеска, дойдоха отгоре два ангела, облечени в бяло, и дигнаха детето и момичето ваши, от къдещо си спиеха, та ги туриха едно до друго в сред салона и ги венчаха, както е редът на венчаньето. И пак ги туриха на леглото им и ангелите отидоха си горе." Тога царят му рече, че: "Това, що си видял, не ще кажеш никому." И учителят отиде си в училището.

Царят, като чу това, още повече ги обикна детето и момичето. И кога се сториха детето и момичето за жененье на дваесет и две години, тога царицата му рече на царят: "Хайде да видим някое момче за момата ни." Тога царят й рече: "Не бива ли да я дадем за детето наше, що сме го зеле? Че е добро и умно, напрежно в училището; и не ще найдем по-добро от него." Тога царицата рече: "Нашата мома не ще дадем за едно дете, що сме го зеле за хаир, ами ще го дадем за момче от голяма фамилия." Тога се разсърди царицата и без знанието на царят скришем поръча на един княжески син да дойде. И когато дойде, тога му рече на царят: "Хайде, я, като случайно е дошъл един княжески син, да му я дадем нему момата." Тога царят рече: "Хайде да им дадем на двайцата по 1000 лири и потем една година да видим кой ще спечели повече, нему ще дадем момата." И им дадоха и тие отидоха. Отидоха в един пазар, кондисаха на един хотел. И кога спиеха тамо, царскийт син, що беше земен, виде на съне, че му дойде един човек и му рече: "Утре рано, когато ще станеш и когато ще излезеш в чаршия, каквото найдеш най-напред, ще го купиш." И когато стана утрината рано, виде един човек продаваше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.