275. ГОСПОД, МОМЧЕТО И СВ. МИХАИЛ

Том 2: Приказки и предания

Си било едно момче младо и много красиво; и си имало един кон красив и много юнак, и му бил много на кейфът. Харно, ама на момчето беше му дошла умирачката. И господ прати св. Михаил, за да му земе душата на момчето. Харно, ама кога дошъл св. Михаил при момчето по божята поръчка и като го видел момчето, оти било много младо, красиво и прилично, му било жал да му земе душата. Тога се помислил, що да му стори - трябало да се изпълни думата господова. Зел душата на коньот негов, на кого що имаше голем мерак. И умре коньот на место момчето жертва. Св. Михаил се върнъл при господа и му разказал, що сторил. Тога господ му рекъл: "Не си сторил харно, че требаше да умре момчето, а не коньот."

Момчето, от мерак за коньот, че му умре, весден охкаше и казваше: "Ох, по-харно беше аз да умрех от колко що ми умре коньот, защото такъв кон не ще найда друг."

Тога господ, като му виде умот на момчето, му рече на св. Михаил: "Види, че не биде благодарно момчето от добрината, що му стори! Тога, ходи пак да му земеш душата на момчето." И дойде св. Михаил пак при момчето и му се показа како човек, и зеха познанство со момчето и се побратимиха, и му рече св. Михаил на момчето: "Хайде, побратиме, да ходиме на лов двайцата", - че момчето било много ловджийче и ходело на лов со коньот си. И отидоха на лов двайцата в планина. Момчето ходело по пътят и велело: "Ах, по-харно беше аз да умрех, от колко що ми умре коньот! Ево, сега не можъм да хода напред пеш." Св. Михаил му рекол: "Хайде, полека, полека, ще вървиме." И отидоха на една рамнина, при една чешма. Ядоха хляб, пиха студена вода и си легнаха на ледината да поспият. И кога заспа момчето, тога станва св. Михаил и му зима душата на момчето и си отива по пътят заедно со душата. И пътем момчето (душата) му рече: "Ох, що съм лек, море побратиме. Много по-леко вървъ сега отколко пред да спиеме." И като отидоха до едно място, погледа на поясът и виде, че му го няма оръжието и веднъж му рече на св. Михаил: "Побратиме, аз съм си забравил оръжието на чешмата, къде що спахме. Почекай ме тука ти, та да се върна аз да си го зема." - И се върна назад, отиде къде чешмата. Кога гледа - едно момче со оружие на поясът спие при чешмата. И се уплаши, та се върна назад при св. Михаила и му разказва: "Побратиме, едно момче друго ми го зело оръжието мое и си го клало на поясот свой, та си спие при чешмата. И мене ми е страх да отида сам. Ами хайде да отидеме двайцата да му го земеме." Тога св. Михаил му рече: "Побратиме, той човек тамо не йе друг, а си сам ти - тялото твое йе тамо." Тога момчето рече: "Нали съм аз со тебе?" Тога му рече св. Михаил: "Ти си само душата, а тялото твое йе тамо." Момчето рекло: "Како що велиш ти, аз съм мъртов?" Св. Михаил му рекол: "Навистина ти велям, че ти си мъртъв и аз съм св. Михаил, и аз бях пратен от господа, за да ти зема душата. Харно, ама мене ми беше жал, като те видях такова момче красиво и хубаво, та затова зех душата на коньот, а тебе те оставих. Харно, ама ти не биде благодарен и много пъти рече: "По-харно аз да бях умрел от колко що коньот." Заради това господ пак ме прати да ти зема душата, че повече си обичал коньот от колко що себе си."

Тога отидоха си горе (на небеси).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.