273. ТУРЧИН ПОБРАТИМ, СИН ПАСИНОК И ЖЕНА ДОВЕРИЕ НЕМАТ

Том 2: Приказки и предания

Едно време еден стар чоек, како му дошло да си умрит, повикал сина си, шо само той му бил, да му дайт насиет. "Синко - му рекол, - яз ето ке умрам и каква стока остаам, сето е за тебе. Ама най-пойке ти остаам насиет: турчин побратим да не фашчаш, зашчо той вера немат; пасинок син да не земаш, зашчо той не ке те гледат; и на жена си да се не вериш, оти и тая кемат вера." Потем малу старецот си умрел, а син му си го закопал спроти адетот.

Дошло време, син му се оженил. Умрела му жената, се оженил за втора, се преженил и се сторил многу богат чоек во градот и първ во мезличот до толку, шчо пашата, шчо бил во той град, никогаж не седел на софра без него да вечерат.

Еден ден пашата му даат еден аманет да му го чуват и му велит: "Да ми го чуваш харно, зашчо ако го изгубиш, джуап не мойш да ми даиш - те обесвам!" Тога овой се почудил на овие пашови сборой, шчо му беше толку многу приятель, а сега го плашит со бесенье! Тога му дошол на ум татковийот му насиет (наставление).

А пак, чунки немаше син, ами от втората си жена еден пасинок донесен беше го зел за син - го посинил (усиновил), си рекол со умот: "Айде да видам дали навистина е оноа, шчо ми каза татко ми, оти - турчин побратим не ти требит, пасинок син не ти требит и на жена си нишчо да не йе кажвиш." Тога той зел една кутия, затворил во неа едно пиле и йе рекол на жена си: "Жено, пашата ми го даде овой аманет да го чувам харно и ако го не дочувам, глаата ке ми пойт. Овде имат една врабче, да го чуваш, да не избегат." Жена му я зела кутията со врабчето и я скрила. Не поминало многу време, мъжот максус фатил да се карат со жена си, да я галатвит и гьоа да я бият, зашчо му сторила некаков кабает. Тая тога толку се налютила на мъжа си, шчо шчо йе под бога най-лошо му рекла и во себе си: "Сега да ме видиш, тебе шчо ке ти сторам - во ръцете ми си!" Тога тая ошла, зела кутията со пилето и го изпушчила.

Потем некой ден гашата му го посакал аманетот. Тога той, богатийот, му велит: "Честити пашо, ти се молям да ме простиш" зашчо аманетот яз го загубиф, та не можам да ти го даам. Колку пари ти чинит, ке ти го платам или ке ти го купам. Шчо да чинам, се загуби!" Тога пашата толку многу се разлютил, шчо фатил да го псуят со секакви безчестни сборой: гяур, динсъз, имънсъз и др., и в час поелял да го отнесеет на бесилницата, да го обесеет. Се собрал голем калъбалок да видеет, како ке го обеселе най-първийот чоек во градот от рисяните, шчо му бил на пашата како брат. Као дошле до бесилницата, се помолил на пашата да я повикат жена му и сина му, за да се простит со ними.

Пашата поелял да дойдеет и тийе дошле. Се избацил со ними хубоо и се изпростил, и ошол под съм йъжето. Тога рекол пред събарот: "Кой ке ми фърлит йъжето на гуша и ке ми го търнит, нему ке му даам сто хиляди грошой." Тога в час скокнал син му (пасинък му) да му клайт йъжето и да му го търнит. Шчо-туку това се сторило, тамам да кльошнат отдолу кошот, на кой шчо стоел, викнал: "Честити пашо, ти е молям, пушчи ме! Ке ти даам аманетот, зашчо го найдоф." Тога пашата, шчо и той бил тамо, къде шчо ке го беселе приятельот негов, се почудил на тийе сборой и поелял да го сметнеет и да дойт пред него. Како го пушчиле, чоекот ошол при пашата и му рекол: "Почекай, сега ке ти го донесам аманетот." Ошол дома си, па вчас и къде го беше клал, зел го и му го дал на пашата.

Пашата му рекол: "Зашчо стори вака?" Той му отгоорил, оти за да видит дали йе навистина това, шчо му рекол татко му пред смъртнийот си час или не? И после му разказал целата история и оти било навистина: турчин побратим не можит да бидит; пасинок син не можит; и на жена вера (доверие) не требит да имат. Зашчо пашата, колку му бил приятель, за една мала работа, шчо му я плашчал, сакал да го обесит; на жена си, како йе казал гьоа скришното, тая се разлютила и изпушчила пилето, за да го обесеет и мегю толку калъбалок, кога ке го беселе, не се нашол други, кой да му фърлит йъжето, ами син му, посинетийот (осиновенийот) пасинок. "Ето, затова сториф така, паша ефенди" - му рекол.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.