27. "САМО МЕСО ДОМА ДОШЛО" ИЛИ ПИТОМИТЕ ЖИВОТНИ И ДЗВЕРОЙТЕ

Том 2: Приказки и предания

Едно време на магарето му се сдодеало от тежката работа, та побегнало от стопана си и фатило да барат некое место, къйшчо да немало работа за работанье. На пъти одеешчем си тоа, го стретил еден овен, та го опитал: "Су здравье вака, приятелю?" - "Не се трайт веке, брате, отгоорило магарето; - свадба се чинит негде - айде магарето да носит вода; на дърва, - магарето; гной на нива - да носит магарето, и пак ненарането како шчо рекол господ, а една ръка слама или угризите от коньите или пак му фърлиле едно бреме суй лозини, нека гризит; и утре пак от рано, хайде на работа, на дърва, на вода, на нива. Не се трайт веке; овье мъки не се търгеет; ке бегам, ке барам место, къде шчо да немат работа, да си изчинъм малу!"

- Ах! отгоорил овенот, ами и яз от тоа бегам: свадба се чинит негде? - айде да заколиме овенот! Гозба се чинит? - ке заколиме овенот. Приятели или душмани дошле? - ке 'и гостиме со овенот.

От како се сдружиле двайцата и търнъле пътот, ето 'и стретила и лисицата. И таа исто така им рекла: "Су здраве, приятели?" Тие йе разказале зашчо бегале и къде оделе.

- Ох! отгоорила им тая; та и яз от тоа бегам; - свадба се чинит негде? - айде да одериме лисицата, да поставиме кожуот на зетот и на невестата!" И така и тая се сдружила со ними, та се сториле тройца другари.

Пак одеешчем си сите тройца, 'и стретило едно петле: "Су здравье вака, приятели?" им велит петлето. И тие му разказале и нему зашчо бегале.

- Та и яз от тоа бегам, им рекло тоо: първиче се чинит негде? - айде да го заколиме петлето; дошол на гости зетот? - айде заколите го петлето; турчин дошол, гост дошол? айде заколите петлето; поклади дошле, Божикь дошол или Великден? айде заколите петелот; подрастило си малу или не; пропеало си или ушче не, ето ти, гледаш, петлето го клале на софра! Не се търгат веке; ке бегам и яз заедно со вас!" И така и тоа се сдружило со ними, та се сториле четворица другари и си търнале да одеет.

Вървеле шчо вървеле по пътот, нашле една кожа от волк. Сакале да я земеет, ама им било мъка, не можеле да я носеет. Тога магарето им рекло: "Земите я и фърлите я на мене, - яз кя я носъм; яз сум учен да носъм тоари, - фърлите я на мене - яз и нея кя я носъм!" Зеле кожата и я метнале на магарето и си търнале пътот. Оделе, шчо оделе, дошле до една пуста водейнца и тамо 'и стемнъло; влегле во водейнцата, за да преношчувеет; ама шчо да видеет нътре? - Во неа имало завален и разпален огон, а на огнот вечера кладена да се варит, а жива душа немало. Во неа живели мечки и волци, а тога тие не биле тука, - биле излезени кон квечеру негде по лов. Овье сега, - животниве, шчо дошле во водейнцата, не биле никако, - незнаеле шчо да чинеет, дали да влезеет и да останеет или да си ходеет? Не биле никако: да влезеет и да останеет тука, 'и било страх, зашчо виделе оту имало некой друг, шчо си живеел во водейнцата; а пак да си ходеет, немало време, зашчо било векье стемнато. Най-седне, виделе не виделе, останъле и влегле во водейнцата да преношчувеет; а пак волчеата кожа, шчо беа я нашле на път, влегвеешчем во водейнцата, я наполнале со слама и я обесиле на вратата, та така влегле и изпоседнале край огнот.

Потем малу време, кога овье веке си седеле по край огон, дошле две мечки и два волка, домакините на запустената водейнца, со се челядите си и 'и нашле тука. Гостите кога 'и виделе домакините, се сдървиле и скамниле от страх. "Добре дошле, приятели, " им велеет мечките и волците. "Добре ве най-дофме, " им отгоорвеет гостите. "Поелите седните, седните де, седните, " им повторвеет домакините. И тие седнале. Най-горе го клале да седнит магарето, како по-големо от свите; до него седнал овенот; после лисицата; а най-отзади седнало петлето. Яле, пиле вечерта и се веселиле. Домакините едно време 'и натерале гостите да попеет малу. А магарето им рекло: "Требит първо да попейт домакинот, та седне гостите; така е прилегано и така е адет." Така се попрепирале малу. Най-седне, спроти адетот попеала първо мечката: "Само месо дома дошло, само месо дома дошло!" Кутрите гости, кога чуле мечкината песма, се стопиле от страх! После го натерале да попейт и магарето. Клетото магаре! къде му се пеело нему? Туку шчо ке чинит? Требело да се попейт!... Попеяло и тоо со сладкийот (!) си глас: "Я излез надвор да видиш, шчо добро висит на врата; я излезите на двор да видите, шчо йе чудо почудено!"

Тога волците и мечките се опулиле еден со други и си намигнъле; как некако д'излезеет надвор, да видеет шчо имат. Пушчиле едно от мечината д'излезит да видит шчо имат на двор и му наръчале; ако е нешчо лошо и страшно, да бегат и да се не врашчат назъд во пешчерата. Излегло мечето, коо, шчо да видит? - На вратата гледат волк обесен! (Тоа била кожата волчеа, шчо беа я нашле пътем и беа я обесиле наполнъта со слама, а волците и мечките, кога беа влегле, не я виделе). Мечето от страх не си показало веке глаата да влезит назад во пешчерата, а си избегало по планина. По малу време, зашчо не се вратило първото мече, пратиле и друго от децата си; туку и тоо исто така патило и се изгубило. Така седне едно по едно и изпратиле надвор сите мечина и волчина, гьоа да видеет шчо имат, и така свите избегале. Най-седне, коо шчо седеле волкот и мечката станале и тие да бегеет. На овенот му се сторило оту станале по ними, за да 'и изедеет, та скокнал и той да бегат низ врата; ама наместо да я отворит вратата, той со рогойте пойке я затворил, та сите останъле нътре! Сега свите се изплашиле едните от друдзите, - домакините дзверои от гостите, а пак овье от домакините. От тие страхои, магарето фатило да рикат: "О, о, а!" - а лисицата т?ърчала от кьоше в кьоше, за да найт некоя дупка, та да избегат; а пак петлето скочило и летнъло на греди и фатило да пейт: "Ки-ки-ри-к-у-у!!" И свите гледале како да избегеет некако! Най-седне волкот и мечката откинале, - се смушнале некако низ врата, избегале и отишле да си бареет децата.

Кога си 'и нашле избегани и заскитани по планината, седнале тамо, та си се разгоорвеле, си разкажвеле страхоите, шчо виделе и си велеле: "Виде? йе велит волкот на мечката, тоа малоото како викаше на греди: "Донесите фортома да 'и обесиме, подайте ми 'и овде!" А пак тая со долгата опашка, търчай от кьоше в кьоше, барай фортома; а той со долдзите уши, шчо седеше най-горе, кога му викна на той со свитканите рогои: "А бре, затвори вратата, държте 'и да 'и фатиме, да 'и обесиме!" Да не бефме избегале, свите ке не обесеа!"

Таква ми ти потера виделе дзверойте и питомите животни едни от друдзи, помегю себе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.