266. ИВАНЧО И МАРИЙКА, ЦАРСКА ДЪЩЕРЯ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало един мъж и една жена и биле много богати. Тийе си немали други деца, а само едно момченце на име Иванчо. Иванчо, доде станал на 20 годин, свършил науките си и като напустнал училището, поискало му се да се поразходи по морето, което било наблизко до къщата им.

Един ден Иванчо са помолил на баща си да го пустне, та да се поразходи по морето. И баща му, като не искал да му развали хатъра, пустнал го и му прекупил един самостоятелен кораб, па му дал и осъм слуги, та да го придружават. И един ден, когато се наканил Иванчо да тръгва, земал храна и пари за 15 деня. Иванчо заедно с слугите си излезнал вече да се разхожда.

Вървел по морето първий, вторий, третий, четвъртий ден и всичко било весело и хубаво. Ала на петий ден, както си вървели, токо ги налетяли много и се големи риби. Като зели да се хвъргат околу кораба, та насмалко да го строшат. Ала Иванчо, като немал какво да им направи, той са сетил, та им хвърлил от храната. И рибите, като се найели и са разбягали. Иванчо се си продължавал пътят. На шестия и на седмия ден на Иванчо се нищо не случило. Ала на осмия и на деветия ден го налетяло същото, както и на петия ден. Но Иванчо са избавил също, както и на петия ден. На 10-й и на 11-й ден ги сполетяло същето. Но храната като са свършила, немало как да са избават и рибите, като са разиграле из морето, и така строшиле корабат, та всичките пропаднале в морето. Но Иванчо сполучил, та се уловил за една строшена дъска и дъската плувала и го изкарала на края на морето, близу до една голема гора.

Иванчо, като излезнал от морето, отишел в гората, та си поотпочинал. Минало се малко време, Иванчо станал и тръгнал из гората, и като вървел из една пътека и зяпал по дърветата, токо пропаднал в една дупка (яма). Той много са мъчил да излезе, но не можал и като седял във дупката, видял в стената една вратчка. Иванчо ги подбутнал и влезнал на вътре. Кога що да видиш? - Една къща много хубава! Влезнал в къщата токо го посрещнала една бабичка. "Какво търсиш тука?" - попитала го бабичката. "Е, бабо, вървех горе, по пътеката, па не видех, та пропаднах тука." "Ами, баби, тук има хайдуци. Пак тийе йедат човеци. Та ще станат, па ще те изедат!" В това време излезнал войводата на хайдуците и го запитал: "Какво търсиш тука, бре?" А Иванчо му казал и му разправил всичко как пропаднал в морето и как дошел при тех. Тогава войводата му казал, че йедат човеци и ще и него да изедат. Но Иванчо му казал: "Аз се намирам в ваши ръце и каквото искате, такова правете с мене." На войводата станало свидно и не искал да го погуби, а го оставил да седи при тях, та да ги слуша. Хайдуците били всичко 12 душ, с войводата им и бабичката, дето им готвила.

Минале се неколко дена и войводата викнал Иванчо при нега си и му казал, че нема да го погубат, дал му една одая, та да си живее. Предал му всичките ключове на одаите и му казал да им води сметка на всичко, и да дава на бабичката едно-друго, та да им готви.

Един ден немало всичките хайдуци. Иванчо зел, та отворил всичките одаи, за да види, какво има в тех. Отворил първата одая - тя пълна с човешки трупове. Отворил втората - тя пълна с дрехи, с пушки и сабли. И като отворил третята, тока видял едно много хубаво момиче, че седяло на стол и вързано с златни синджире. Иванчо, като го видял, са уплашил, па токо се приближил към него и го запитал, от где е и как е попаднало тука? Момиченцето му разправило от дека е и как е пропаднало в ръцете на хайдуците. Това момиченце било царска дъщеря и га откраднале хайдуците. То било на 14-та година, когато хайдуците го откраднале от при баща и, цели две годин от както била открадната. Тъй също и Иванчо й разказал, как патил по морето и как пропаднал при хайдуците; и по-напред как искале да го изаждат, но им са досвидяло, та го оставиле; и как сега нему повериле всичко. Момичето се казвало Марийка.

Марийка и Иванчо се сговориле да избегат от хайдуците. И един ден хайдуците биле много уморени и кото се найели, натръшкали са сичките да спат. Тогава Иванчо отишал в одаята, дету биле човешките трупове, земал един от труповете и го за-несал, та го оставил в одаята, на кревата си. Покрил го хубаве, за да мислат хайдуците, че той спи. Пуснал пердето, земал си пари, колкото си искал, па заключил вратата и отишал при Марийка, па я отвързал и станале да бегат. Бегале цел ден и приквечер стигнале близо до морето, та дамно видят някой кораб, та с него да побегнат по други страни. Седяле при морето дълго време, но немало да са зададе никакав кораб. Времето хванало да са стемнува. Марийка казала на Иванча: "Иванчо, захвана да се мъркиня, хайдуците ще усетят, че ни нема и ще излезат да ни търсят. Затова нийе да се скрием някъде." До съм пътеката, дету са стойеле, имало едно много кичесто дърво. Иванчо казал на Марийка: "Хайде да са качим на това дърво, да пренощуваме нощеска, пак утре, какво господ даде." Таман са качиле на дървото, ето ти че в пътеката са задал един хайдутин, иде и едосано вика. Дошал до морето, постоял, повъртял са татака, па си отишал. След малко ето ти че иде войводата им. Кога са едосал, кога разпухтял, като са развикал, та гората цепил. Стигнал до морето и са върнал под дървото и едосано говорил: "Ах, Иване, аз та съжалих, та те оставих, а ти едно, че избега, ами и Марийка отведе. Да те намера, парче по парче ще та късам." Щомто издумал това, позавъртял са около дървото, па си отишал. Иванчо и Марийка стойели на дървото тъкмо три деня и три нощи, и хайдуците постоянно токо минавали покрай дървото.

На четвъртий ден немало на около никой, токо отеднаж са явил един кораб и минавал на близко. Иванчо извикал от дървото и корабат се спрял. Иванчо и Марийка слезле от дървото и отишле да са качат. Марийка била по-напред и щомто влела в кораба, капитанина затворил вратата, пуснал кораба и заминал.

Иванчо се уплашил от това, почудил са, какво да направи, повъртял са, погледал татака, па токо зел из гората. Вървел Иванчо два деня из гората и на третий ден стигнал в един градец. Този градец бил родния на Марийка. В този градец Иванчо са хванал при един господар да му слугува. И в градат било приказано от царят, щомто доде некой човек от вънка да го водат при него, да го изпитват, да не е виждал или чувал нящо за откраднатата му дъщеря.

Иванчо, като го завели при царя, и царят го разпитал всичко, от край до конец. Тогава царят попитал Иванчо: "Ами знаеш ли корабат чий йе?" Иванчо казал, че корабат е еди чий, турски н. п., татарски или индийски. Сега ще видим, какво е станала Марийка.

Марийка, като я земал капетанина на корабат, отишал, та я продал на царят им, защото Марийка била много хубава. Техният цар, като купил Марийка, искал неколко пъти насилствено да я обезчести, но тя никак не му са предавала. Най-после царят насилствено я принудил и я обезчестил. Цела година са изминала, от както Марийка била при насилника цар. Добила момиченце и сякогаш, когато го туряла да спи, се си го прекръствувала, както прави и всека майка. Но царя като я видял (той не бил християнин), той й запретил. Марийка, колкото и да я следиле заради тези работи, тя пак никак не са отказвала от обичая си. Царят, като видял, че Марийка на всичко вървяла против волята му, той заповедал да я затворат в темницата, която била в сарая. И по заповедта на царят Марийка била затворена и обкована с железа.

Баща й не знаял, че тя била затворена. Той са молил и много пъти я искал, но неверникат цар не му я давал. Като са научил баща и, че дъщеря му лежи в темница, той обявил война на другия цар и назначил Иванчо за войвода (генерал), като му казал да земе, колкото си иска войска и да тръгне към града, в който са намирала дъщеря му. А пак в града да се отиде по-скоро, требало да са върви по море. Но Иванчо нищо не гледал, а изпратил повечето войска по сухо, а той земал с себе си само една част от нея (два полка да кажем) и тръгнал за града по морето. Една нощ, като нападнал на града и разбил съде сичко, войниците като трошиле и пленяле из града, Иван заповедал, щомто пристигнат до сарая, нищо да не трошат, а само да го забиколат. Иван като дошел до сарая, влезнал вътре и тръгнал да ходи из одаите, като влизал из одая в одая. В една от одаите намерил, че лежало двегодишното детенце на Марийка. Земал детето и тръгнал да търси тъмницата, в която лежала Мария. Щомто намерил тъмницата, разбил я и вътре намерил Мария, че лежала обкована с железа. Освободил я и издал заповед да са спрат войските. Тогава Иван, Мария и детенцето си търгнале за родния си град, при баща й. Те тръгнале по сухо и като вървеле първия ден, и на втория ден стигнале до един нов и голям хан.

Щомто стигнале до хана, Иван дал заповед да спрат всичките войски, та да си починат. Иван хванал една одая в хана и влезнал той, телохранителя му (агютантина), Мария и детенцето. Като са поразположиле в одаята, телохранителя помолил Ивана да му позволи за един час да иде и да се повиди с другарете си. Иван го пуснал и му казал, най-късно до един час пак да се върне. Телохранителя, когато излезал, Иван бил си свалил оръжието си и седнале с Марийка да йедат. В това време сайбията на ханат търгнал из ханат и казвал на всичките, които биле вътре, да си излезат, че уж бил заповедал Иван, за че уж той щел да спи, та да не прават юрултия. И всичките, които са биле вътре, мислиле, че е истина и станале всички, та си отишле. Тогава той зел, та заключил всичките врата и вооръжен влезнал в стаята на Ивана. Но Иван, щомто го видел, скокнал, та си земал саблята. А той, ханджията, му рекал: "Иване, знаеш ли, аз кой сам? Аз сам войводата, който ми са свидеше да та погуба, и тугава аз та оставих и ти поверих всичко, а ти едно че избега, но пак и Марийка отвлече!" В това време се сбиха, но никой не можа да са убие. В същото време са зачуло тропот, дрънкание. Войводата като чул, избегнал и нигде никакав не са видел.

На другия ден тръгнале и на третия Марийка стигнала при баща си, в родния си град. На вечерта в сарая имало големи веселби и след една неделя царят поканил сичките офицере на угощение, и във офицерите са промакнал и хайдушкия войвода, преоблечен във офицерски дрехи. Вечерта всичките ели, пили и са веселиле до некое си време. По време заръчале да са направи на сичките по едно каве. Когато каветата са правиле в куфните, войводата излезнал уж по ванка. А той утишал при слугата, дету правил каветата. Извадил три жълтици и едно валчесто бученце. Дал му жълтиците и бученцето и му рекал: "На ти тия пари, та си ги скри. А това бученце да го турнеш в кавето, дету ще го дадеш на Ивана!" Слугата зел парите и като занесал каветата, дал филджана с кавето и утровата на него (офицерина - войводата), а не на Ивана. След малко, като изпиле каветата си, войводата офицерин захванал да са тръшка. Всичките са почудиле, какво стана с него. Извикале слугата да видат да не е имало нещо в кавето. Но той, слугата, им разказал, как той слезнал при него, как му дал пари и бучето утрова и как зарачал то каве да даде на Ивана, а слугата как не го послушал, ами го дал на него.

Тогава Иван много са зарадвал и с голям дар наградил слугата. И тогава офицерина бил жив, познале го, че той е войводата, дету искаше да убие и да утрови Ивана. Тогава Иван заповядал да го намажат с катран и да го запалат. Намазале го и го запалиле, та войводата горял и светил цяла нощ. А царят, Иван, Марийка и другите госте пиле, еле и са веселиле цяла нощ.

Иванчо са оженил за Марийка и наследил царството на деда си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.