265. СИН И БАЩА - МИЛОСТИНЯТА

Том 2: Приказки и предания

Един баща имал един син, па го запраща да иде на тръговия и му дал триста гроша, та да купи какво му ареше вече.

Ходил, ходил, не му аресало нищо, а що му аресало, не му го давали. И така не можел нищо да си купи.

Отишал в едно село, чул да плачат. Тамо той отишал и видел един мрътовец го плачат. Той рекал: "Защо плачете толкова за него? Той вече умрел, нема да се саживи! Не плачете!" Тия отговорили: "Ния не плачеме толкова за него, но плачеме, защото не ще попо да го опее, та да го погребем, защото има да дава двесте гроша борч и сегасака сто грошаза опело!"Той рекал: "Нек додат тия, що има да им дава двесте гроша, да им ги дам." И тия дошли, та им ги дал, и на попа сто гроша. И така го попа погребал. А той си отишал.

Баща му го попитал: "Какво купва, синко, за парите?" Той рекал: "Тате, ходих, ходих, нищо не намерих да си купа, а какво аресах, не ми го даваха, па отидох в едно село. Тамо един човек бе умрел, па попа не ще да го опее, та да го погребат, защото имал борч и той му сака сто гроша за опело, и други двесте гроша на други хора. Я извадих, та платих, та го погребаха." Баща му рекал: "Сега си добре направил за тованещо."

Баща му му дал сега пак петстотин гроша и му дал и три ябълки и му рекал: "Като срещнеш некой човек, ти го викай да ти е калаузин, та да купувате стока." Той тръгнал. Вървел, вървел, вървел, срещнал на пъта един човек.Той рекал: "А бе байе, я ми стани калаузин, ако немаш работа?" Той рекал: "Ща, я немам работа, ща." Той му дал едната ябълка. "На я разрежи, му рекал, да я изедем." Калаузино зел да я разреже и му дал малко, една четвърта от нея. Той рекал: "Ти не си за мене" - и си заминал. Па друг човек срещнал, така също попитал и него, и той така рекал. Той му дал една ябълка да я разреже, да я изедат. Човеко я разрезал, та му дал половината нему и половината изел той. А той рекал: "И ти не си за мене" - и си заминал. Срещнал па трети и него попитал, и той също рекал така. Той му дал третята ябълка да я разреже, да я изедат. Той я разрезал, му дал три части, а една част изел той. Тогива му рекал: "Защо така разреза ябълката?" - Той рекал: "Така, защото ти ще дадеш парите да купиме стока. После като я продадеме, ти ще земеш парите си, що си дал, а кяро ще делиме." Той рекал:" Ти си добър за мене. Хайде да идеме, та да тръсиме стока."

Ходили, ходили, немало, що да купат. Харесало им се една котка, та я купили за дванайсет и половина пари, па я понели, та я носили, носили, отишли в един град. Па тамо немало котки, та така ходили мишките по къщи, та ги били хората с тояги низ къщи, като земат да ядат. Отишли в една къща. То било пълно с мишки. Той рекал: "Я затворете вратата!" И ги затворили. Напустат котарака и той издавил всичките мишки. Хората, като си немали котки, зели да викат: "За колко ще ни го продадете?" Тия рекли: "За дванаесет хиляди гроша." Тия се събрали тамо махалски, та го купили за 12 хиляди, та си тръгнали. Ония извикали: "Бе, чичо, бе, чичо, ами с какво го храните?" Той извикал: "С масло, яйца, сирене." А тия недочули, та си помислили, че вика "с нас, с вас". Като го погнали, та го гонили, гонили, а той забегал в една черква. И котарако отишал по ван да се мие с крак по главата. Тия повикали Стоян разумника: "Стояне, ела ни кажи, защо вика така котарака?" - "Не видите ли, какво вика? - Тако ми бога, като рипна, ще ви издава всички". Всичките хора надонели тояги, бухалки, жегли, а попо зел кросното. Котарака видел една муха. Той подрипнал да я хване. Тия, като са подплашат, та побегнат, попа отпусти кросното на вратата, па се сапне от него, та падне и они през попо, та натиснали попа, та го уморили. И така всички избегали и попа останал мъртов.

После отишли, та купили един петел за единаесет пари и го занели, дето немало петли. Като отишли в едно село, турили петело в едно кьоше. Като зело да се самине, петело припляскал с крилата и изпеял: "Кукуриго-о! кукуриго-о!" Хората, като чули това нещо, извикали: "Това е божи сахат, ха да го кулиме." Попитали го: "Колко сакаш за него?" Той рекал: "Тринаесет хиляди гроша". И тия му дали за него 13 хил. гроша.

Сега събраха се 25 хиляди. Сега зели да си ги делат. Господарино, дето давал парите, той си одържил парите, що давал за стока. Ония разделили. Като ги разделили, калаузина отброи 300 гроша, дето му дал по-напред, когато умрел, па сега се съживил, за да си плати борджа и после па умрел. Така господ заповедал на тоя човек да уживее, за да си плати борджа, па тогива да умре спокойно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.