260. ТРИМАТА БРАТЯ

Том 2: Приказки и предания

От трима братя двойцата отишли на печал, малкия и по-стария. Булката на малкия рекла: "Мъжо, ти за малко хак да се не цаниш. Се гледай за голем хак." А булката на по-старий рекла: "Ти, мъжо, работи по колко намериш, и за малко, и за много. Не губи ден залудо."

Като тръгнали, отишли в Цариграда и тамо стария работил и по за двайсе пари, и по 20 гроша - колко намери, се работи. А по-малкия се гледал за по-голем хак, та не намирал голем хак. И така секи ден седел без работа, довършил си парите и по цал ден седел гладен, а па не отива да работи. А по-стария спечелил 2-3 хиляди гроша.

Сега по-стария рекал: "Хайде да си идеме." И по-младия склонил, та си тръгнали. По пътя като вървели, по-младия рекал: "Дай твоите пари да ги разделим." - "Не може - отговорил стария: "Ще те пребия, ако не щеш!" - "Да знам, че ей сега ще ме обиеш, па не давам парите си. Я ти виках да работиш, ти не щея." По-младия хванал го и му извадил двете очи и му зел парите, и си отишал, а него го оставил. Той, като не виждал где да върви, отишел лазешком до един кладенец и тамо имало едно дърво високо. Той се покачил на дървото и тамо пренощувал. През нощта дошли дяволите. По-големий дявол зел да ги пита един по друг, кой какво е правил днеска. Един рекал: "Я направих - едни хора правиха една воденица пет години, я не дадох на водата да тече и воденицата не може да замеле." Друг рекал: "Я видох двойца братя, че вървеха. Я влезох в по-младия, той взе, та хвана брата си, та му извади и двете очи." А друг рекал: "Я се отрасих над царската дъщерка, та я посипах с кели и тя оболе и стана само кели и не може да се излекува." Друг рекал: "Тия хора с воденицата да знаят да додат тука и да откършат от това дърво една прачка и да я турат во водата на воденицата, и тя ще търгне; а кьоравия да знае да се омие с тая вода от този кладенец, ще оздравее; а царската дъщерка да знае, да вземе от това дърво две прачки и да ги угори, ще оздравее." Оня, кьоравия, като седел озгор на дървото, той всичко чул.

Като се съмнало, той слезъл от дървото и се омил на кладенеца, и оздравел. Па взел три прачки от дървото и отишал при воденичарете и рекал: "Какво ще ми дадете да тура в воденицата лек, за да замеле воденицата?" Тия му дали шес жълтици и той турил едната прачка в водата и тоя час воденицата замлела. После зел, та изгорил двете прачки и зел пепелта, та отишел да излекува царската дъщерка, но тия го не пустили, рекли: "Какви екиме дохождаха, та не можеха да я излекуват, та ти ли ще я излекуваш!" Той па извикал: "Пуснете ма!" Тье отишли при царя, та му казали. Той казал: "Пуснете го, нека дойде!" И тия го пуснали. Той взел, та я посолил с прахта, дето изгорил двете прачки и тя оздравела. Тоя час сега си търгнал да си иде, но царя го не пущал. Той преседел още 15 дни и царската дъщерка оздравела и зела да ходи по разходка. Царя казал: "Какво сакаш сега, като излекува дъщерка ми?" - "Какво щеш, такова ми дай." Той взел едни кола с пари и му ги дал. И му дал война (войска), за да си отиде до дома.

Като го видел, брат му се уплашил, като знаел, че той наверно му извадил очите. Тье си сичко приказали и тогива той търгнал да иди тамо, на кладенеца и пр.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.