|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
259. БЕДНИЙ СТАРЕЦ И ДЕЦАТА МУ Едно време имало един старец и една бабичка. Тье са били млого сиромаси. И имали две момчета. Баща им имал едно магаре и сос него секи ден си карал дръва, та им куповал хлеб. Един ден стареца не отишал за дръва и през деня децата щели да измрат отглади, защото немали хлеб. На сутринта, щом попеял петеля, бабичката извикала на стареца: "Старче, я стани ти, върви за дръва, че децата ще да умрат отглади!" И стареца дига се и стега магарето, та отива за дръва. Щом отишал, видел, че изскокнало едно пиле низ една скала. Той отишал тамо и намерил едно яйце хубаво, шарено. Натоварил си магарето с дръва и си занел и яйцето. Като видел, че това яйце не йе за яденье, той зел да го продава: "Ха, яйце, ха, яйце." Един евреин като чул, че продава яйце, той го повикал и рекал: "Колко сакаш за това яйце?" А стареца отговорил: "Колко ми даваш ти, я не знам." Тогава евреина казал: "Я си подай торбето." И стареца си подал торбето и той му турнал жълтици и му напълнил торбето. И стареца си отишал. На другата заран стареца пак отишал тамо и пак намерил такова яйце и него така също продал на същиа евреин. После евреина казал на стареца: "Иди тамо и гледай да хванеш пилето, я ща ти дам, колкото искаш пари." Тогива стареца отишал и го уловил пиленцето и не искал да си го продава, че му носило всеки ден по едно яйце и той го продавал, и така станал много богат. Тогива стареца казал на бабичката: "Бабо, я ща да ида на аджилък, но тизе не ще да идеш с мене. То тизе да идеш па на друга година." И стареца се оправил и тръгнал на път на хаджилък. И като да тръгне, той казал на бабичката: "Като снесе пилето яйце, ти го продай и гледай децата, догдето се я завърна." Тогава същий евреин й казва на бабичката: "Бабо, ти ще ли заколеш пилето да дода за ядене и да спиме?" Бабичката отговорила: "Бива!" И зела, та заклала пилето и готурнала в тенджерата да ври, и казала на слугината: "Ти гледай да уври пилето за довечера, че ще дойде евреина да вечераме." А децата били на училището. Като си дошли на обед, зели да викат: "Гладни сме, какво да ядем?" Слугината отговорила: "Ния заклахме пилето, но не смея да ви сипа, защото ще да ми се кара майка ви." Тия извикали: "Сипи ни малко чорбица и по една малка мръвка, тия нема ни да познаят." Тя зела, та им сипала чорбица и по една мръвка на двамата, та им дала крилцата и сърцето, та го изели и отишли на училището. Евреина, като дошел, казал на бабата: "Я сипи ми чорба да ядеме, па да спиме." Като сипали, и евреина зел да бърка да търси сърцето и крилата. Като ги не намерил, пита: "Кой ял от чорбата?" Тогива слугината отговорила: "Децата ядоха." Слугината отишла, та казала на момчетата: "Бегайте, защото евреина и майка ви се сговориха да ви заколат!" И тье побегнали, та утишли в гора, дето немало нищо. Като замъркнали в гората и не знаели накаде да отидат, за да идат в село, тогива легнали под един дъб и тамо пренощували. Като станали на заранта, намерили под себе си купове жълтици. Сега пари има, па хлеб нема, отглади не се търпи. По-стария брат казал на по-малкия: "Братко, ти седи тука, я да ида. Тука е, че ми се петли кукуригат и кучета лаят, требва ца е село. Я ще да купа хлеб за тия жълтици и ще да донеса." Като отишал в селото, а то не е било село, а е било голем град. Тогива царя, що е бил тамо, умрел и го погребли, и зели да избират нов цар. Взели, та събрали всичкия народ, па пус тили едно пиле - на кого падне това пиле, той ще да бъде за цар. То и момчето отишло тамо и пилето, като хвърчало, паднало на неговата глава и народа извикал: "Да живее новия цар!" Той се уплашил, казувал: "Не мога да бъда за цар. Я имам брат в гората, който умира отглади. Ща да ида при него." Но всичкий народ викаше: "Ще бъдеш за цар!" И той заборавил вече, че има брат. Брат му чекал тамо, що чекал - глада не чека. Тръгнал и той къде градът, дето
чул, че пеят петлите и кучетата, где лаят. Като отишал, той видел, че една жена
пере. Той й рекал: "Бабо, дай ми малко хлеб за тия жълтици." И тя
му рекла: "Ела, бабин, ща ти дам хлеб и всичко." И отишал у дома й.
Жената го разпитва: "От где си, как викат майка ти, баща ти?" Той
не знаял да отговори, а казал само другарите си, що учили в училището и друго
й разправил, какво се е случило и как хванали пилето, и какво направила майка
му, та избегали. И тя рекла: "Ти ще станеш мое момченце". И то остало
при нея за нейно дете. Вечерта заспал. Сутринта, като станъл, под него се жълтици
и станал много богат. Порасъл, станал ергенин. Майка му зела да дума да го ожени,
за която той иска в града. Той не щеял, но искал да земе Елена хубавица. Тя
била казала: "Кой иска мен да земе, нека седи три години срещу мене. Да
седи, да яде и пие, без да принася от некъде. Той мене ще земе." Мнозина
ходили, стояли кой по година, кой по две, никой не можал до три. Сега тоя ще
иде. Но майка му казала: "Тя е много дявол. Нея никой не може да земе.
Тя ще та излаже." Той я не послушал, та утишал и устоял три години. Тога
се зели. Като спали през нощта, заран, като стане, се жълтици под него. Тя го
попитала: "От где са тия пари?" Той севардил, та не й казувал, се
казал, че от джепа му и низ дрехите. Но тя го излъгала и той си казал. Тя зела
един пърстен, та му казала да лизне и тя лизнала. На другата вечер като спали,
на сутрин, като станат, под нея се жълтици, а под него нищо. Тогива тя го направила,
та пощурел и забегнал, та отишал при Черно море. Тамо в една скала намерил една
трева, която пасял и ял и два трендафила, единия чер, а другия бел. Като померише
черния, стане на магаре, а белия - на човек. Тамо стоял дълго време, щото гол
останал, само с единия пояс. Като го видели корбаджиите, отишли да видат, какво
е това нещо, като човек прилича. Като отишли, видели, че е човек. Тье рекли:
"Хайде да идем в този град. Тамо ще поминем добре". Той рекал: "Чекайте
да ида да си зема нещото, що имам тук." И отишал, та взел от трендафила
и чер, и бел. Като отишал в града, той завикал: "Ха, цвете балканско, кой
иска да мерише всеки". Отишал при оная жена, дето го бе излъгала и слугините
били в двора, рекли: "Чекай да кажем на царицата да мерише и тя."
А той рекал: "Всички в куп да померишат." И като померисали, той бодел
черния трендафил, та всички станали магарици. А на другите хора давал белия.
После им купил оглавници, та ги наглавил всички. А царя казал, че ще прави палат,
който иска да даде на царя камене за доварите, да карат по три години. Като
карал камене, повече товарил царьцата (излаживщата го своя жена) и нея напред
я натоваре, а най-после я оттоваре. Царя, като съгледал за това, гдето товари
царицата най-напред и най-после я оттоваре, той забележил. Като се изминали
три години, казал на слугите си да плащат на другите, а за този, дето товарил
най-много, нека доде при мене да му плата. И тия му казали и той отишал. Царя
зел да го запитва и той му разправил всичко. Царя казгл: "Сега ка ще да
стане с тия слугини?" Той отговорил: "Я имам лек за них." И им
подал белия трендафил и тия си станали на моми. А царицата я разчекнали, та
я убили.
Буковец, Искрецко, дн. Свогенско. Забележка: "Според друг приказвач от г. Дупница, от как са се намерили братята и се познали, и от както е дошъл и баща им, и им разказал какво е пострадал от невярната си жена и от евреина, синовете му зели този последния и невярната си майка, намазали ги с катран, та ги запалили. А догдето тие горели, двамата братя заедно с баща си пирували и се веселили."
============================= Други публикации: |