256. ПОП МОРИ НЕДОУМРЕЛИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Един поп отишал в една гора и намерил един овчар, и го попитал: "Дье отива този пат, по който аз патувам?" Овчара му казал: "Ела, дедо попе, да ти кажа, дье отива този пат." Водил го малко, шо го водил през гората, завел го в един гастак, па зел, та го убил.

След като го убил, облекал дрехите му и отишал на един кладенец, та се огледал в водата, гдето той са видел поп вършен и превършен. Зарезал овчара овците, настапил шумка букова, намерил село глупаво. Попувал, що попувал, изпопувал повече криво, а по-малко право, нещо около триста овни и триста гроша. Кандилницата му била от тиквена кора, а патрахиля - женско цадило. Спечалил попа (бивший овчар) овците, дето ги зареза в гората. Кяра му са парите, дето ги виде над водата. Когато умирал некой човек и го донасяли при попа да го опева, той изпаждал всичките хора на ванка, заключел вратите на черквата и сам го опевал. И като го опеел, давал им го да го копаят. Попа опевал тъй неколко хора умрели и най-седне един жив човек се престорил на умрел и го занели в носилка, та с плач, само за да види, що ще чини попа ватре в черковата с него. Като го занесле, попа изпадил хората из черковата, затворил се сам и взел да говори: "Ако си умрел ти, да не си, я ли сам ти крив? Злочест си бил, затова си умрел!" И мандърсал тиквената кора (кандилницата) над него. Като изговорил попа това, човека са вдигнал и му казал: "Чекай да ти кажа, злочест ли сам, та за това сам умрел!" Почнедасе борат в черковата и попа надвил на човека, та го одушил и го уморил, от която борба попаовчарко потънал впот. След катоизлезал изчерквата, попа щел да избие другите хора, които биле отван на черковата, като им казвал: "Защо ми докарвате недоумрели хора, за да ги доуморвам аз?" А тие виделе, че попа е уморил живиа човек сам, като са биле в черковата и отишле, та казале на владиката, за гдето попа е уморил човека. Когато дошел владиката в селото им, той си довел и един поп с него си. Отишле в черковата, закачиле да четат и този поп, който дошел с владиката, чел: "Като немахте поп, защо не додохте при владиката за поп, ами прибрахте този овчар?" А попа-овчарко думал: "Като бех в гората с овците, доде един поп и взе да ма пита за патя. Аз го поведох да му кажа патя, заведох го в един гасталак и тамо го убих. Облекох дрехите му, отидох на кладенеца и се огледах над водата - поп вършен и превършен. Настапих шумка букова, намерих село глупаво, спечалих триста овни, стойпедесе за владиката и стойпедесе мен." И владиката казал на селянете: "Попа ви е добар, поп вършен и превършен." И отиде да си земе овните от попа-овчарко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.