254. ЖЕНСКО ЛУКАВСТВО

Том 2: Приказки и предания

Си била една жена безчестна и многу итра. Се едно мажа си го лажела и го маткала, за да не я усети, оти ойт по лош пат. "Мажу, мажу, му велела и го прегърнуала, да що олку тебе те милуам! От милос, що имам на тебе, и на соно те сонуам. Да ослепеам и да окьореам, и две на едно да не клаам, ако те лажам!" - "Е, мори жено, - йе рекол той - а пак да знайш, яз колку те милувам тебе, кай що спиям, би ме гледала!" - "Види, види, жити господ, - му рекла тая. - Да и ти зер толку си ме милуал! Сполай ти, господи! За чудене со нас ке бидит! Знайш, домакине, заошто имаме двата ние толку голем милос? Венчаньето не приймнало, зер тики оттоа толку се милуаме. Ала версън, нека даеше господ и убаа Богороица до век така да се милуаме и да си се сакаме, да кой како сака, нека речи за нас. Ние не треба да слушаме светот, чунки на арните луге свето му завидуат. Ама не йе вака, домакине?" - "Така йе, домакинко, да ми си жива и здрава, и векоита. Ти гледай си кевот, кой како сакат, нека си речит. Ние не треба да го слушаме, ами да си се милуаме уще по-велико, от како що досега."

Що велаат стари, оти мажите сет со кърсто на чело, а жените со кърсто на тило, та можат да си 'и лажат мажите. Така и оваа сестрица си го лажела и си го маткала мажа си со сладките сборои и си вършела лоши работи пред очите на мажа си. Секое утро го скоривала по-рано и го изпракяла на дукян, та си прибирала друг маж. Една утрина, от коа беше си ошол мажот йе на дукян, беше си го забораил кесето со пари, да чунки му потребале, за да поврати на некой чоек, и търчаница се повратил дома, за да си го земит кесето и едно дошол до врата, видел во постелата двайца. Веднаж се устрамил и се вратил, та се акнал в гради и си отишол на дукян. Седнал и ватил да си мислит и сам себе да си велит: "Ах, проклета жена! Ах, Юда Искарийотска една! Да вакваа беше милоста твоа, що ме прегърнуаше и ме целиваше со юдино целиванье! И що ми се колнеше и месата си ядеше, оти от сърце ме милуаше! Зер сето тоа било да ме маткаш и да ми клаваш перде на очите. Чекай, курво ниедна, вечер ке ме видиш, що маж сум: я яз, я ти. Я ти идам от акот, я умирам!" Така мислейким, чоекот седел и дури не знаел, кай седит.

Жената му, коа видела, оти мажот йе я видел со друг маж во постелата, се усукала и ватила и тая да мисли, како да се отима и како да велит. Во тоа време ете ти една стара баба, просячка, йе дошла кай жената, да йе сака за бога милостина. "Мори, убаа невесто, дай ми за бога едно парче леб да си ми жива и да ми ти йе жив домакин" - му рекла бабата. "Мори бабо, я ойми си су здравье, оти си имам големо гайле, да со блаосот, що ме блаошаваш да сум жива и домакино да ми йе жив, яз довечера ке бидам жива, а домакинот ке си биди жив. За тоа, оти така ке си бидит за исто яз си гознамсама, тоа нейкюмти даме блаошааш, а бабо" - йе рекла жената нажалено.

"Уу, керко, керко, що сборуаш така? Да йе глуа земя; плукни си в пазуа. Каиль господ да не се сторит, ти да умриш сега уще млада и зелена, - йе рекла бабата. - От моите дни тебе нека ти дайт господ. Каиль яз се чинам, а не ти да ми умриш младич. Немой, керче, немой, душко, не зарекуй се сама себе, оти от тоа по-лошо немат!" - "Мори бабо, мори майко! На моето гайле, що го имам денеска, кешке да се заречеф и да умреф на местово, кай що стоям, одощо да сум жива до вечер и да ме отепа маж..." - "Како, како, керко? Я доречи го сборот! Дали мажот ти нещо ке те тепа? Я кажи йе на баба, за да ми ти забаит и да ме видиш, що майстор сум." Вамо, тамо, бабата со уще многу сборои, що йе рекла, я кандисала да й кажит, що ал имала. "Еве, що ал имам яз, бабо, й рекла жената: яз си имам еден лубовник, а мажот ми ич досега не ме знаеше, оти сум такваа, оти го маткаф, го лажеф со гяолщина. Арно, ама що се рекол еден сбор: се, що се праит скришно, на мегдан ке излезит. И вистина, мене ми излезе ова утро. Беше ми дошол лубовникот и мажот ми, не знам, що беше го надупил гяолот, та се врати от дукян по нещо зер да земит. Чунки инаку той никой пат денье дома не си идеше, оти яз беф го курдисала и беф му велела да си оит по-рано на дукян и да си седит вес ден на дукян, за да печалит сега, на младос, за да имаме на старос. Така си го маткаф и си го лажеф. Арно, туку еве денеска ме изваде гяоло на мегдан, да вечер треба мажот ми да ме отепа. Ето той ниет имам, бабице. А сега ти барай ми крайот, ако можиш". - "А, така кажи ми де, а керко, да бабица крайот веднаж ке ми ти го найдит. Само ти готви ми една кошулица да ме промениш и кажи ми, снощи що вечерафте и коя чаршия му йе дукянот на мажа ти, кажи ми, та ке видиш, що майстор сум."

"Уу, бабо, бабо, цутила ти уста. Ако ми сториш тоа добро, тутки манастир си напраила. Ем глеай вамо, бабице мила, не една кошула ке ти даам, ами две, две. Ем обетеот игла, уще неразгърнати да бидат. Ваков бошнак да ме знаиш мене. Не прашай, бабо, що вечерафме; снощи вечерафме леб и граф, бабо. А дукянот на мажа ми йет на кьошот во тесното сокаче." - "Тамам, невевче. Клай си шамията настрана и готви кошулите. Ама слушай вамо, що ке сториш, кога ке го видиш, оти мажот ти идит от дукян: ке изтърчаш и ке го пречекаш уще кай портата и ке му велиш: "За ощо носиш гостин, чоеку, кога вечера немаме?" Той ке се чудит на той сбор, що ке му го речиш и ке речит, оти немам никаков чоек яз не носам. Кай гледаш чоек да носам? После ти ке речиш, оти граф дека вечераф, тики от тоа единийо двайца ми се гледа, море чоеку."

Бабата, от коа я научила така жената, беше пошла в чаршия, близу до дукянот от мажа йе, та му посакала милостиня: "Даруйте ме, бре бракя - му рекла, - по една пара, за господа ви семолам, оти сум сиромашка!" - "Замини, замини сега, стара, - му рекол мажот йе на жената. - Господ нека ти дайт." "Е да, вистина, господ ке ми дайт, бре брате, туку и вие да ми дайте. Ете, двайца домакини тука сте, да сте ми живи и да ви се живи домакинките, и що ви дал господ. Ай, даруйте ме двайцата по една пара. Що ке бидит за вас? А мене ми се собират две по две и ке ми се сторат четири, та ке си купам едно сомунче по-меко, за да ядам, оти си немам заби да ядам домашен леб." - "Мори бабо, али не ти се гледат, оти нема овде двайца, що сакаш от двайца по една пара? На ти една пара яз и ой ми си су здравье" - йе рекол чоекот. "Бог да прости, брате, бог да прости! Да ми ти йе жива домакинката! Ай, брате, и ти дай ми една пара, се свъртила гьоа кай другийо чоек, що го гледала в дукян. Ай да ми ти е жива домакинка! Що бидуа за една пара?" - "Ама, бабо, не играй, како некое дете, коа ти велам, оти друг чоек от мене немат во дукянов" - йе рекол чоекот. "Оф, море брате, да и на друго место така ми рекоа. Ама сега ми текнуат, оти от пустийот граф, що ядоф снощи, ми се гледаат еднийот двайца. От тоа йет, брате, от тоа. Сега ми текнуат, оти имат во годината неколку дни ваквиа, що ако ядит чоек граф, да му се гледаат дента еднийо чоек два. Да от тоа и яз така гледам. Туку те молам да ми простиш, що ти додеваф, и седи ми су здравье" - му рекла бабата и си отишла по работата.

Вечерта чоекот затвори дукянот и си отишол дома налутен. Думат, мислит, що да й праит на жената си. Едно влегол в порта и тая беше го пречекала, спроти како що беше йе нарачала бабата.

- Море чоеку, ами що ти текнало гостенин, що си повел по себе? Лели знаиш, оти вечера немаме, а домакине. Ти, лели си сакал гостин да носиш, требаше да нарачаш, за да приготвам вечера, а не така апансаз да го носиш."

- Каков гостин, мори никаквице? - йе рекол налутено.

- Е, да що се лутиш, а домакине, срамота йет от гостинот. - "Каков гостин, мори? Кай глеаш гостин? Алайлем ти се пресенуа нещо, како те глеам яз!" - йе рекол мажот йе. "Дуу, домакине, домакине, да за вистина ми се пресенуало. Зер от пустийо граф, що ядофме снощи, така ми се гледат еднийо двайца" - рекла.

Кога чул тие сборои мажот, туку се претворил во мислите и йе рекол на жената си: "Оф, мори жено, оф, мори душко! Що ке те земеф на душа, ке те отепаф." - "Ами заощо, мили мой домакине? Що кабает ти сториф? Кажи ми, жйти мене!" - "Море сеа ке ти кажам и грешката ке си я припознаам. Ама що вайде! Еве що, мори домакинко: одутрина, кога дойдоф да си го земам кесето, те видоф во постелата, каде бефте двайца и многу се налутиф и си сториф нйет да те отепам. Ама господ ме чуал. И бог да прости на една баба, що и тая беше яла граф, да йе се гледаа еднийо чоек двайца. Еве, и тебе така ти се виде, та от тоа ке веруам, оти и яз одутрина така те видоф еднийо двайца. Зер от пустийо граф, що ядофме снощи." - "Уу, домакине, домакине! Що греф голем ке стореше и на душа ке ме земеше. Туку що ти велаат: ако ти йет як ангелот, господ ке те чуат; правината се танчит, ама не се кинит. Ама не йет вака, домакине? Речи сега, да си ми жив и здрав и век со мене, верна домакинка си кердосал?" -"Така йе, домакинко, да си ми жива и да ми простиш, що ке ти сгрешеф!" - "Простено и блаосоено да ми ти йет, домакине, от мене и от убаа Богоройца отсега до веки век века!"

Еве вака го изматила итрата жена мажа си и си праела пак що си знаела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.