253. СИРОМАИЙОТ СО ОРЛЕТО, ПОПО И ПОПАДИЯТА СО ЛЮБОВНИКОТ

Том 2: Приказки и предания

Еден сиромаф чоек пофтил, за да ойт на тугина, на по-далечна страна, и одейким по патот, го смрачило. Видел едно село и се вратил да пренокеват тамо. Влегол в село и ватил да се разпулуат вамо-тамо, за да го прашат некой чоек, що бара, що туку се разпулуа низ село. За касметот негов го догледал еден чоек от селото, що многу 'и милуал ябанджиите, не за да им стори милос, за да приберит ябанджия дома си, ами за да го утепа и да го плени, макар и еден грош да му найдел в кесе. Таков лош чоек бил той, що му излегол на сиромаийов настрекя, та го прашал, що туку разгледуа така низ село. "Приятеле, разгледуам, за да видам некой чоек от селово, - му рекол - набожен, да стори милос и да ме приберит вечерва дома да пренокевам, оти сум ябанджия." - "Тамам, приятеле! Ами яз тоа бараф, чунки во селово по-набожен не йе чаре да можиш да найдиш от мене. За тоа повели дома ми да си нокеваме." Асли и той (сиромаийот) тоа бараше и му пошол дома да пренокева. Вечерта го нагостил арно, убао, со секакви манджи, со ниет да го не сетит, оти има мисла да го отепа нокьта. Повечерата после му послале во една одая, на башка, да спиет. Сиромаийот при се, шчо бил сиромаф, ама бил и итар. Той от очите го познал домакинот, оти йет лош чоек и сака да му сторит некоя превара. От коа легнале домакините, станал сиромаийот и зел едно теле, що лежело до вратата от одаята, та го клал на негоото место и со усул си излегол откуки надвор. Некое време нокьта домакинот станал и зел секирата, та божем го отепал, кай що лежал. Арно, ама него не го отепал, оти беше побегнал. Кога беше мавнал со секирата на телето, беше сторило "Беее!" Кога чул гласот от телето, беше се зачудил: "Що бара во одаява телето?" И кога запалил ви дело, гледат, оти го немало сиромаийот. "Ах, - рекол, - побегна, ми куртулиса!" Го грабнал телето и го извърлил откуки надвор. Го зел сиромаийот и го одрал телето, та си зел от месото, колку що сакал и колку що можел да носит за по пат, да му се найди за яденье. Я зел кожата, за да му се найдит, за да я продайт негде, та да земит некоя пара, и си отишол по патот, кай що му бил ниетот.

Одил, що одил нокьта и го разденило на една планина. Поодил до ручег и седнал на едно место, та запалил оган и изпе кол от месото телешко, що го носеше и беше се наручал свински. Во тая планина беше имало многу орли и от миризбата беше долетале околу него едно чудо орли. "Я, чекай - беше си рекол, - да напраам еден маривет, за да ватам некой да му оскубам перата и да 'и продаам во некой град, да спечелам некоя пара." Изваил от торбата кожата от телето и си я наметнал на плеки, та легнал ничкум, а под мишка се пулел и се траел. Постоял малце и ватиле орлите да се прибираат околу сиромаийот, чунки му мирисало кожата на мърша. Ватиле да се въртат околу кожата. Арно, ама секяале, оти имало нещо живо под кожата, та никому не му държело да се прибери до кожата и да поядит от нея. Се нашло едно орле малоо, подлетарче, и бидейки неучено уще да се страши от чоек, беше се пикнало близу до раката от чоекот. Посигнал сиромаийот и го чапнал за нога. Спискало орлето и от пискотницата негоа сите орли изразлетале.

Станал сиромаийот, си клал кожата и орлето в торба и си търгнал по пат да си патуат со надеж да го продайт орлето на некое дете за некой грош и да си купит некой сомун леб. Одел, одел и втасал во едно село. Застанал стред село и се мислел, кай да влези, за да касни троа леб. Му текнало да праша, от попо кукята каде йе. Му кажал еден селанец за от попо кукята, каде била. Пошол кай от попо кукята и дошол под тремот. Се доближал до вратата, за да клукни, чунки била затворена. Назрел от една глуждоа дупка внатре в куки и видел еден маж со попадията, кай си се милуале и се разгоарале. Попадията му велела: "Слушай, мой мил побратим, денеска ке месам еден мазник, една бела погача, една пържена кокошка, еден пагур ракия и една карта вино тригодишно. Кога ке оиш на оранье, прати го момокот твой да 'и земит и да ти 'и донесит, за да си ручаш." От коа му нарачала тие сборои, попадията го изпущила да си оит от мала врата. Сиромаийот 'и чул тийе сборои и 'и вързал во умот. После клукнал на врата и попадията му отворила. Во истото време втасал и попот. Бидейки попо кроток и набожен, беше го пречекал многу убао - я натерал попадията да сготви ручег, приятело да го нагостит. Се засукала попадията, първо напраила ручегот за милосникот и после за гостино напраила ручег що-годе. Им ставила попадията да ручаат попот со гостинот. Едно заяле и сиромаийот рипнал, зел едно залаче леб и пошол, та го наранил орлето. Седнал, каснал, що каснал и пак пошол и го наранил орлето. До полу ручегот станал белким до дестина пати да го наранит орлето. Попо туку седи и се чуди со чоекот: "Що туку стануаш да го раниш она пусто орле? Дали цървени яйца ке ти неси? Дали що? Седи си тука раат, ручай си, не чини се како децана, що ранат чавки!" - "Дейди, оче свети, де! Да го знайш тоа орле, що маривет имат, ти би се чудел. Туку не го знайш, да за тоа така велиш!" - "Братенце, ако не ми кажиш - му рекол попот, - що маривет имат?" - "Е, лели сакаш, оче свети, да го прашам, що маривет имат, еве да го донесам." Го зел от торбата и го клал на колено, от коа му вързал крайот на обете крила да не му излетат и го прашал попатого: "Сега, оче светй, я ке го прашам орлево да ми кажи, що имаш во кукява скриено. Али сакаш да го прашаме, що имат скриено во селово?" "Море, кой ти глеа, бре чоече, за село що има скриено. За село мене не ме боли глава. Мене ме боли за во кукява моя, да за светот яз гайле не берам". - "Арно велиш, попе, колку за тоа си имаш право, - му рекол сиромаийот. - Чунки що се рекла една лакардия: не гледай туги есапи, за да не гориш твой свеки. Да за то еве ке го прашам орлево, за да ми кажи за в куки що има скриено. Ай, боже, поможи! Кажи, бре орле, що има скриено нещо во кукява?" - Така му рекол на орлето сиромаийот и го дупнал орлето во газот силно. От болещината "кърууу" сторило орлето. - "Е, попе, дали разбра, що кажуат орлево?" - "Бре, братко, кай ке можам да разберам яз орлето що кажуат. Тебе, ако ти дал господ таква дарба да разбираш, кажи, да ти от мене не чекай да ти кажам." - "Ете, що кажуат, попе, орлево. Знайш? - Имало еден мазник скриен." - "Бре, вистина мори попадие, има?" - я прашал попот. Е, вистина, попе, има. Сум го месила за вечер" - рекла попадията. Аман, братенце, прашай го пак, белким ке кажи нещо друго" - му рекол попо. Пак сиромаийот го дупнал орлето и орлето от болещината пак свикало "кърууу". - "Що кажа, бре рисянине, орлето сега?" - го прашал попо. "Сега кажа, попе, орлево, гьоа имало скриена во кукява една бела погача, една пържена кокошка еден пагур ракия и една карта вино." - "Вистина, мори попадие, имало такваа работа?" - я прашал попо. "Е, вистина, попе, има, туку беф 'и приготвила за гости вечер да викаме" - му рекла попадията. Кога видел попо, оти орлето толку скриени работи изнашло, му се стегнал на сиромаийот да му го купит. Вур-тут, беше му дал, колку пари що беше му посакал и беше му го зел. На ке отзгора попот беше го молил сироматого да му поседит два-три дни на гости и той кандисал да му седи. Попадията беше го начекала насаме сиромаийот, кога седел и беше го прашала: "От ощо му йе смъртта на орлето?" Той беше йе кажал така: "Смъртта на орлето му йе, попадие, - два-три дни да го държиш не многу наядено и на трекио ден да го намочаш и веднаж ке пцойсат." Попадията го клала на умот тоа, що беше й рекол сиромаийот и едно го изпратила да си ойт гостинот, му рекла на попо и той да го изпрати, оти така било чесно. Излегол попот да го поизпратит до негдеа и во истото време втасал милосникот да я види попадията, що праит. Арно, ама пуста попадия беше го клала орлето мегю нодзе, за да го намочат, да да пцоиса, и бидейки орлето гладно, беше я закачило со ноктите за бутот. "Море бърго, бре лубовниче, куртулисай ме от ова лошо, проклето животинче, оти ке ме яди жива." Едно посигнуанье лубовникот со рака, за да го ватит и орлето беше го сграбчило за рака со ноктите. На тоа згора втасал попо и му се сторило, оти чоекот праел со попадията нещо лошо, да дал вик: "Що бараш, бре никаквику ниеден, при попадия? Зер ти не знайш, оти имам орле, що сите скриени работи, що имат во моява кукя, тоа 'и знаит? Али виде, како те улои? Ами ти, мори будала попадие, зер не знаеше, оти орлето ке те изваит на мегдан? Чекайте сега да земам патерицата, да да ви удрам еден кьотег." Грабнал патерицата и му легнал да маат - десет пати мавай на лубовникот, еднаж на попадията. Дури се откачил лубовникот, сто ока кьотег беше изел от попот.

Кога видел попот тоа, що беше явило орлето, грабнал патерицата и се пущил по сиромаийот да го втаса и да му дайт бакшиш. Дал вик по него: "Бре, рисянине, бре, почекай, нещо ке ти даам, почекай!" Кога чул сиромаийот и видел, оти попо търчат по него, трещил да бегат, що да можит - той бегай от страф, попот търчай, одвай го втасал и му дал едно кесе со пари за доброто, що му го сторил со орлето и го изпратил. От кай що се не надеал сиромаийот, отаде му излегол заякот.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.